„Какво пък, ще отида по-нататък“ реши Коля и за да не загуби вратата — върви я търси после, — той постави до нея монета от пет копейки.
В коридора не срещна никого. Сигурно защото беше неделя или защото беше още рано. Нямаше часовник, но нали по земята часовите пояси са различни и затова в Индия може да е пладне, а ако се е озовал на Хавайските острови, то ще с и вечер.
Да, ненапразно съседът им е заключвал вътрешната стая. Този двигател сигурно е експериментален и засега може би е секретен. Нищо, да не се безпокои: Коля няма да издаде тайната. Даже и да го измъчват, никой не ще го накара да разкрие чуждата тайна.
Коридорът завършваше с широка стълба. Коля тъкмо се канеше да стъпи на горното стъпало, когато забеляза, че долу се мярна нещо лъскаво. Дъхът му спря. Чу се шумолене. Коля бързо отскочи няколко крачки встрани и клекна зад ъгъла. Не му се искаше да го видят и да го заразпитват: „А ти, момче, как попадна тук? Кой ти разреши да се возиш в кабините?“
От скривалището си Коля видя, че по стълбите се изкачва странно същество, може би рицар-лилипут, може би прахосмукачка на крачета. Недоносчето нямаше глава, затова пък безброй дръжки притискаха листенца и боклуци към хълбоците и гърба му и кръгли четки изскачаха изпод джуджето и като се въртяха, изчеткваха перилата и стъпалата, а боклука напъхваха в блестящ чувал, закрепен отзад. Джуджето-чистач мина на един метър от Коля и успя да изчетка крачола и да му лъсне обувките. И без да се спира, продължи нататък.
— Благодаря — каза Коля на чистача и макар че първата среща свърши благополучно, нататък той вървеше внимателно и се оглеждаше, за да не го види някой.
Стълбището изведе Коля в голям вестибюл с прозрачна предна стена. Стъклото беше толкова голямо, че бе чудно как досега никой случайно не го бе счупил. Коля се приближи до стъклената стена, като разглеждаше площада отпред.
Той беше покрит с ниска млада трева. Оттатък площада имаше раззеленили се дървета. Коля си помисли, че в Москва дърветата още не са се раззеленили, значи той е пристигнал в южен град.
Случайно се допря до стъклената стена и изведнъж в нея се появи отвор точно колкото за него. Стената, като жива, му предлагаше да мине през нея.
Той я послуша.
Навън не беше студено и по яке Коля се чувствуваше добре. Духаше слаб вятър, зад дърветата се виждаха високи къщи. Коля пресече гладка розова пътечка и направи няколко крачки по тревата. Обърна се, за да разгледа по-добре къщата, от която излезе.
Тя беше висока около двадесет етажа. Но прозорците и ъглите по нея бяха малко. Беше като изпилена и боядисана в преливащ се седефен цвят. На някои места строителят беше забравил да изравни вдлъбнатините и издатините, но Коля се сети, че това е направено нарочно. Във вдлъбнатините бяха балконите, а издатините бяха остъклени като очи на водно конче. Не може да се каже, че домът му хареса, но той беше човек с широки възгледи и смяташе, че всеки народ е свободен да си строи такива къщи, каквито му допадат. Например на ескимосите, които живеят в снежните иглу, или на индианците с техните жилища от кожа им е смешно, когато виждат високите сгради или къщички.
Над стъклената стена, през която Коля току-що мина, на самото стъкло с грамадни златни букви беше изписано:
А от двете страни на надписа имаше по един голям, висок колкото два етажа черен квадрат. Единият от тях представляваше часовник. На него светеха цифрите: 9, 15, 35…36… 37… 38… 39… Последната цифра показваше секундите и непрекъснато се менеше.
Но вторият квадрат разруши всички теории на Коля.
На него имаше надпис:
Вероятно всеки друг на мястото на Коля би се хванал за главата, би заплакал от ужас и би побягнал обратно към Института на времето, за да се върне по-бързо в къщи, при майка си.
Нали приключението на Коля далеч не е по силите на всеки? Трябва да имаш здрава нервна система. Това не ти е Рип Ван Уинкъл със своите жалки двадесет години и невчесана брада. Това са сто и повече години, дори костенурките рядко живеят толкова.
А Коля се зарадва и каза:
— Ама че работа!
И реши засега да не се връща.
Баща му и майка му, тъй или иначе, ги няма в къщи, а Николай Николаевич е в болница. Но ако се откажеше от пътешествието в далечното бъдеще, никога нямаше да си го прости. Може би щеше да се подвоуми, ако обувките му бяха мръсни, но чистачът му помогна. Какво друго още му трябва на един пътешественик във времето?