— Не — отговори Пьотър. — Тоест чел съм за вас много хвалебствени отзиви…
— Имаш щастие. Който ме е познавал, дълго не е живял.
Пиратът опря въображаемия нож до велурения корем на готвача Ишутин и се подхилна.
— Аз никога… — измънка Ишутин. Той не се досети, че, ножът не е истински. Никой не беше опирал нож в корема му, затова в детективските романи беше чел как се прави това. Само че когато четеше детективски романи, той винаги беше на страната на следователите, искаше те да победят. Дори си въобразяваше, че в един прекрасен ден ще хване особено опасен престъпник и ще бъде поканен да работи като главен следовател. Но сега е по-добре да не се намесва. В книжките и филмите е едно, а в живота могат и да те заколят.
— Имай предвид и друго — заплаши Наполеон, — че ние те знаем. Ти си Ишутин, живееш в оная къща. Така че ако гъкнеш, няма да можеш да се скриеш от нас.
— Разбрах всичко — каза Ишутин. — Изобщо исках само да ви помогна. Да ви донеса нещо…
— Не ни трябва твоята помощ.
През това време дебелият с момчето вече се беше скрил.
— Да си вървя ли? — попита Ишутин. — Че е обед. Дължа да ви кажа, че говорите великолепно руски.
— Чакай. Седни на пейката.
Пьотър послушно седна.
— Сега ще дотича едно момиче — каза дангалакът. — Сигурно ще те попита не си ли ни виждал. Какво ще й отговориш?
— Че никого не съм виждал… Аз не разбирам ли? Хората трябва взаимно да си помагат. Всички хора са братя.
— Браво! Сядай. Стой си, чети си и отговаряй, че никого не си видял. Аз ще те наблюдавам. Ако не си сдържиш обещанието, ща се простиш с живота си. И бифтеци вместо теб ще пържи някой друг готвач. Ясно ли ти е?
— Тъй вярно! — отговори Пьотър.
И остана да чака момичето.
Той изпълни всичко, както се искаше от него. Седеше, четеше. Дори му хареса, че изпълнява секретна задача. Сигурно момичето и неговият приятел са опасни престъпници, реши той, че така му беше по-удобно да си мисли.
Но когато Алиса, нерешително застанала сред двора, тръгна към отдалечения свод, Пьотър тихичко се надигна от пейката и забърза към къщи. Там легна на дивана и ръцете и краката му започнаха да треперят. След това каза: „При нас най-важното е да не се намесваме“. Успокои се и задряма.
Алиса повярва на Ишутин и реши, че пиратите и Коля са избягали през другата врата.
Тя мина прел нея и се намери в двор, който се различаваше от първия. Имаше много напъпили храсти, край тях — пейки, на скамейките — баби и млади майки с колички и деца. Други деца, малко по-големи, строяха от пясък крепост.
Алиса се приближи до бабата, която бе най-близо, и я попита:
— Извинявайте, тук не претича ли едно момче?
— Обидило ли те е? — заинтересува се бабата.
Тя още от детството си беше убедена, че момчетата са създадени специално, за да дърпат момичетата за плитките. Затова през целия си живот се беше пазила от момчетата на всякакви възрасти, от седем до седемдесет години, не се бе омъжила и сега разхождаше внучката на сестра си.
— Не — отговори Алиса. — Не ме е обидил. Но го гонеха двама бандити.
— Какво? — Бабата чак подскочи. — Бандити! — развика се тя.
— Къде са бандитите? — попитаха другите баби и майки, започнаха да викат децата си и да примъкват по-близо количките.
— Не се безпокойте — постара се да ги успокои Алиса. — Аз само попитах не е ли претичвало момче, гонено от двама души, единият дебел, другият тънък, подобен на Наполеон.
— Какво варварство! — възмути се друга баба. — Да гонят дете!
— Значи никой не е претичвал? — попита Алиса.
Тя вече разбра, че никой не е претичвал. Иначе това тихо кътче щеше да се паникьоса.
— Не — отговори млада майка с широк панталон. — Те трябва ли да побегнат? Кажи истината, за да прибера детето в къщи. Децата не бива да се вълнуват.
— Не, не, никой няма да бяга — каза Алиса и забърза към първия двор.
Зад нея се чуваха възбудените гласове на майки и баби. Някои от тях се застягаха за вкъщи.
Какво се получава? В първия двор не са били. Иначе велуреният човек с книжката щеше да ги забележи. Във втория двор също не са идвали — бабите и майките щяха да обърнат внимание на това събитие. Значи остава само входът, в който Алиса се кри от настойчивата треньорка. Там трябва да търси Коля. Но как да го търси? Да обиколи всички апартаменти? И какво да пита?
Замислена, Алиса мина през свода, излезе на уличката и се спря.
Тук я намериха децата от VI „Б“.