Глава XXI
Военният съвет
Когато Юлка завърши разказа си, поне половината клас реши да тича на помощ на Алиса и Коля. Никой конкретно не знаеше какво трябва да се прави, всички гледаха Юлка. Нали е Алисина приятелка и, може да се каже, по-голяма сестра — със сто години по-стара от Алиса.
— Къде сте тръгнали? — учуди се гардеробиерката леля Луша, когато видя как по средата на часа с грохот и шум шести „Б“ препуска по стълбището заедно с отличниците и двойкаджиите.
Някои се облякоха, други изтичаха, както си бяха — все едно, денят бе топъл, почти летен.
Дотичаха до ъгъла и се спряха. Накъде да вървят?
Боря Месерер каза:
— Хайде да се разделим на отряди от по трима души — всеки да претърси по една уличка.
— Глупости! — рече Мила Руткевич. Тя се ядосваше на себе си. Сега трябваше първа да спаси Алиса от пиратите — нали тя я беше предала. — Ние не знаем къде са избягали. Може сега да са вече в квартала „Марина горичка“.
В този момент децата видяха, че насреща им бърза дребна жена с накъдрен жълт перчем.
Катя Михайлова я позна и я попита:
— Здравейте, Марта Скрил. Не сте ли виждали едно момиче от нашия клас…
Треньорката не я остави да се доизкаже:
— Тази ваша Алиса хич не се води! Разкрих й светлите перспективи в областта на спорта и знаете ли какво ми отговори?
— Знаем! — хорово извикаха децата.
— Не, нещо повече! — възкликна треньорката. — Тя…
— … избяга — хорово извикаха шестокласниците.
— Вие, както виждам, сте информирани отлично — обиди се треньорката. — Страхувам се, че безотговорните настроения са обхванали и вас.
— Обхванали са ни! — завикаха децата.
— Ами къде избяга? — попита вежливо Катя Михайлова.
— Виждате ли оня вход на сивата къща? Бях принудена да тичам след нея из входа, но безрезултатно. Тя там ли живее?
Никой не слушаше треньорката. Шести „Б“ клас тичаше към входа. И в този момент оттам излезе Алиса и се спря на тротоара.
Шести „Б“ клас плътно я заобиколи.
— Къде е Коля?
— Настигна ли го?
— Ония скриха ли се?
— Не се стеснявай, ние всичко знаем. Фима и Юлка ни разказаха.
— Ти не ги ли настигна?
— Знаем, че си от бъдещето.
— Ще ти помогнем да намериш апарата…
Говореха едновременно, трудно се разбираше, но Алиса ги разбра и се зарадва.
— Благодаря ви! — каза тя.
Всички се прекъсваха един друг, вдигна се такъв шум, че зазвънтяха стъклата по прозорците. През шума се промъкваше сребърният глас на Лариса:
— О, те сигурно мъчат Коля! — Прекрасните й небесносини очи бяха пълни със сълзи.
— По-бързо да търсим! — викна Боря Месерер.
На втория етаж се появи кръгло сънено лице. То каза:
— Деца, организирайте военните си игри някъде другаде. Точно се канех да спя, а вие се разкрещяхте за изтезания и вътрешни дворове. Срамота е!
Веднага на прозорчето на по-горния етаж се показа жена с ролки на главата и подкрепи сънения човек:
— Луди времена! Някога децата не мислеха за хулиганство, а играеха на криеница.
— Много разбирате! — възмути се Юлка.
Но Катя Михайлова я спря:
— Не спори! Да вървим на булеварда. Там ще проведем съвещанието.
— Само че трябва някой да остане — каза Алиса. — Те могат да избягат и да отведат Наумов.
— Аз ще остана — каза Коля Сулима. — Кой друг? Втори остана да дежури Боря Месерер. Сулима стоеше в уличката, а Боря отиде в двора. А другите забързаха към булеварда, за да решат какво да правят.
Класът не беше изживявал подобно събитие през последните шест години.
Първо, новата ученичка, супергърл Алиса, не излезе никаква супергърл, а най-обикновено момиче от бъдещето.
Второ, Коля Наумов е ходил в бъдещето и там е извършил безобразия, макар и без да иска.
Трето, Фима Корольов е знаел за това и не е казал на никого освен на Коля Сулима. А Коля Сулима искал всичко да разкаже на Алиса, но не успял.
И най-накрая, някъде съвсем близо до тях се намират истински космически пирати, от които единият може да приема образа на различни хора.
Събития, колкото искаш. Събития от много по-много.
Алиса седна на пейката така, че да вижда уличката. Обкръжиха я.
— Откриваме съвещанието — обяви Фима Корольов. — В дневния ред има два въпроса.
— Защо два? Един — каза Катя Михайлова.
— Не, два. Първият — как да намерим и спасим Коля Наумов. Вторият — как да помогнем на Алиса да си вземе миелефона и да я изпратим в къщи.
— Това е един и същи въпрос — рече Юлка.
— Не ме прекъсвай! — скара й се Фима Корольов. — Трябва да има ред, защото никога няма да се разберем.
— Теб никой не те е избирал за председател — заяви Мила.
— В решаващите минути най-достойните трябва да вземат властта в ръцете си. На теб, Руткевич, също не съм ти давал думата. Може би си на страната на пиратите?