„Бедният Рррр — помисли си Коля. — Тези колена ще го промушат.“
— Довиждане — каза той, — че ще закъснеете. Като се срещнем, ще ми разкажете всичко.
Космическите гости забързаха нататък и докато се скриха от погледа му, Коля гледаше след тях. Отдясно вървеше аквариумът със синия кон, отляво — градинската лейка, а по средата — котето без опашка. Те бяха забравили вече за Коля и шумно обсъждаха проблема за дешифрирането на осмия главен ред.
Задминаваха ги други запалянковци. Някои вървяха пеша, други летяха над самата земя в прозрачни балони, над главата му прелетя ято момчета с крила на гърба. Те ги размахваха като водни кончета. Всички бяха ярко облечени, даже лекомислено, а някои въпреки прохладния ден бяха само по плувки. Един другиму не се учудваха, дори и на космическите гости не се удивляваха, а на Коля гледаха с изумление и едно момиченце, което правеше десетметрови крачки, защото вместо обувки имаше пружини, подскочи до него и каза:
— Нашият маскарад е по-интересен. Ние се маскирахме като рицари.
— Чакай, дете — помоли Коля. — Кажи ми къде да намеря автобус №3?
— Върви наляво по булеварда — отговори момиченцето. — Той спира пред паметника на Гогол.
Глава V
Обичаш ли мангопъпеш?
Булевардът се беше изменил много за изминалите години. Първо, беше станал три, ако не и пет пъти по-широк, та като вървиш по средата, не виждаш краищата му. Второ, дърветата и въобще растителността се бяха изменили. Е, бяха останали няколко стари дървета, липи и кленове, но между тях се извисяваха цъфнали ябълки, круши и даже палми. Когато Коля се приближи, забеляза, че някои от дърветата, изглежда най-нежните, бяха обвити с тънка прозрачна пластмаса, а около други се ширеше стена от топъл въздух. Той излизаше от решетки, скрити в младата трева. До пътечката имаше странно дърво — подобно на репей или по-точно киселец, но уголемен хиляди пъти. Между листата му висеше грозд зелени банани. А на земята до дървото седеше маймуна и белеше откъснат банан.
При вида на това тропическо зрелище Коля си спомни, че е гладен. Освен чаша кефир и сандвич с чай нищо не беше ял от сутринта. Пък и обичаше банани. Помисли си: ако маймуна може да яде банани на булевард „Гогол“, то защо да не може и човек.
За всеки случай Коля се огледа, но никого не видя. Приближи се до банановото дърво и рече на маймуната:
— Махни се да не ме ухапеш.
Маймуната се озъби, но се отдръпна и продължи да си бели банана.
Коля се повдигна на пръсти и започна да къса банан от грозда. Късаше се трудно, цялото дърво се разлюля. С голям труд момчето откъсна един плод от грозда и тъкмо искаше да седне до маймуната и да го обели, когато от храстите излезе яко момче, по-голямо от Коля, в червени гащета с избродирани по тях комети и каза:
— Глупак! Какво правиш?
Ако пред него стоеше възрастен човек, Коля сигурно щеше да се извини, но на момчето не искаше.
— Че какво? — каза той. — Маймуната може, пък аз — не.
— Бананът е зелен. И изобщо е кръмен, за животните е селекциониран. Обичаш ли банани?
— Тебе какво те интересува?
— Не ме интересува.
— Тогава върви си по пътя.
— Няма да си вървя. Аз селекционирам, а ти се държиш като малко дете.
— А маймуната? — попита Коля. — Я погледни колко много обелки се търкалят около нея.
— Сравняваш се с маймуната! — каза презрително селекционерът. — Та за нея това е основна храна.
Маймуната забеляза, че я гледат, и за всеки случай скочи с банана на клона на липата.
— Да вървим — рече селекционерът.
— Няма — възрази Коля.
— Страхуваш ли се, или какво?
— Аз? Да се страхувам? Аз такива като тебе десетина ще прехвърля само с една ръка.
— Аз пък не искам и да имам нещо общо с тебе. Ние сме различни категории — каза селекционерът. — А банана го изяж, ако искаш. Не ми е жал. Все едно, вече си го откъснал.
— Откъснах го за маймуната — излъга Коля. — В къщи имам маймуна, та затова го откъснах.
— Къде живееш?
— Далече — отговори Коля.
— Не живееш ли в Москва?
— Не, не живея в Москва.
— А къде?
Коля се замисли и си спомни, че баба му живее в Конотоп.
— В Конотоп.
— Знам — каза селекционерът. — Там е родена Милена Митина, нали?
— Да — съгласи се Коля. Как можа: сега ще вземе да го разпитва за някаква си Милена Митина, а той даже не знае с какво е забележителна.
— Не — поправи се сам селекционерът. — Милена е от Кострома. В Конотоп копаят шахта към центъра на земята.
— Копаят — потвърди Коля с отпаднал глас.