Те се озоваха в голяма празна стая, облепена с весели небесносини тапети, тук-таме откъснати от стените. По тях бяха останали тъмни петна — следи от шкафове, скринове, картини и снимки. Вратата в коридора беше отворена. Алиса на пръсти влезе там и веднага в ухото й зазвучаха разтревожените далечни мисли на Веселчак У: „Къде се дяна Плъс? Защо ме остави сам? Има толкова местни деца, ще ни проследят. Би трябвало да се скрием… Защо е толкова тихо?“
Мислите идваха някъде отдясно.
— След мен! — извика Алиса. — Напред!
Всички се разкрещяха: кой — „ура“, кой — „дръж го“, кой — „Коля, къде си?“
От шума къщата се разклати, защото в шести „Б“ клас, ако трябва да се крещи, ще се намерят, без преувеличение, истински шампиони по този вид спорт.
За десет секунди децата дотичаха до стълбището за мазето, но се наложи да спрат, защото срещу тях излетя като куршум шашардисаният от неочакваната психическа атака дебел пират със скъсан шлифер. Без да вижда нищо пред себе си, той проглуши и без това проглушената Алиса с мислите си: „Хванаха ме! Хванаха ме! Който може, да се спасява!“, хукна по коридора и скочи с главата напред през закования с дъски прозорец. До прозореца стоеше Лариса, която спокойно си дояждаше парчето торта и разсъждаваше на глас:
— Все пак, ако така шумят и крещят момчетата, ще ги оправдая, но Юлка и Катя Михайлова не мога.
В този момент дъските, с които беше закован прозорецът на първия етаж, се разхвърчаха с трясък и нещо много голямо, кръгло и тежко излетя навън и се пльосна в краката й.
Лариса само дето не се задави с парчето торта, но веднага се съвзе и каза на пирата, който лежеше по корем:
— Виждате ли докъде води такова поведение.
Пиратът се опита да се надигне. Той беше в нокаут като несполучил боксьор.
Боря Месерер прилича до него и започна да брои като съдия на ринг:
— Едно, две, три, четири, пет, шест… Аут!
Глава XXIV
Сбогом, супергърл!
Децата побързаха долу, към мазето, откъдето така стремително излетя пиратът.
Там беше полутъмно и единственият лъч светлина, в който плуваха разтревожените от пирата прашинки, осветяваше лицето на лежащия на пода Коля.
Алиса се наведе над него.
— Коля, чуваш ли ме?
Под окото си Наумов имаше голям оток и бузата му беше одраскана. Той с мъка отвори мътните си очи.
— Не се и надявайте — каза той със сънен глух глас. — Все едно, нищо няма да намерите… миелефонът е скрит на сигурно място… на сигурно място.
— Коля! — рече Юлка Грибкова. — Не ни ли познаваш? Но това сме ние, от шести „Б“!
— Ох! — Коля се помъчи да си повдигне главата. — Момчета… аз нищо не съм казал… Те стреляха по мен с нещо и аз заспах… После ме биха и казваха, че няма да изляза оттук… но аз нищо не съм им казал… Алиса…
— Аз съм тук, Коля, не се тревожи. Намерихме миелефона…
Коля изведнъж се развълнува:
— По-бързо… — каза той. — Аз нищо няма да издам, тичай… че ще те настигнат… По-бързо!…
— Коленка — Фима преглътна сълзите си, — ти си герой… ти…
— Аз съм глупак, а не герой — каза Коля. — Алиса… тичай…
— От нищо не се страхуваме — отговори Алиса. — Ние сме много… Няма да ни направят нищо…
Но тя сбърка.
Зад тях се чу глас:
— Никой да не мърда! Това момче беше право, Алиса. Трябваше веднага да бягаш, а не да спасяваш чужди хора. Никога не се грижи за другите, защото непременно ще загубиш. Дай миелефона, глупачке.
Децата се обърнаха.
На вратата на мазето стоеше пиратът Плъс. Този път отново се беше преоблякъл като Наполеон Бонапарт. В ръката му блестеше пистолет.
— Тука, тука — помами той Алиса с пръст. — Тук никой няма да чуе вашите викове, пъргави деца. С един изстрел ще приспя четирима. Не съм жесток… Но ми трябва миелефонът. Е! Още ли ще чакам?
— Опитай се да го вземеш — каза Алиса.
Тя забеляза, че Коля Сулима не загуби самообладание и внимателно, за да не го види Плъс, го заобикаля.
— Вземи го — повтори Алиса, която с крайчеца на окото си следеше как Коля крадешком се доближава до Плъс.
— Дай! — Плъс направи крачка напред.
И в този момент Коля Сулима се хвърли върху него. Наистина не бе много майсторски, защото беше лош спортист, Плъс успя да си подложи лакътя, Коля се удари в него, пистолетът се кривна и стреля в тавана.
В този момент в боя се включи Юлка Грибкова — нали беше добра спортистка. Тя подскочи и увисна на ръкава на Наполеон. Алиса извърши най-добрия си скок в живота — излетя като птица, успя да се добере до вдигнатия нагоре пистолет и при падането така изви ръката на пирата, че той изпусна оръжието.