В този миг върху Плъс се нахвърлиха и другите, и то така, че пиратът просто изчезна под камарата от врагове.
— Ох! — извика изведнъж Катя. — Изплъзва се!
В полумрака на мазето всички видяха как пиратът се превърна в хлъзгав жилав балон и се търкулна в ъгъла. Никой освен Алиса не знаеше, че той се превърна в „скитника“ от планетата Всик.
Децата примряха. Но Алиса държеше в ръката си пистолета.
— Не мърдай, Плъс от планетата Плаплъс! — каза тя. — Защото стрелям.
Балонът се затъркаля към изхода.
Алиса вдигна пистолета и се прицели.
Спря я глас от вратата:
— Не стреляй, Алиса, той никъде няма да избяга. На стълбата за мазето стоеше висок, слаб мъж със син костюм.
Алиса отпусна ръка. Гласът на мъжа звучеше толкова уверено, че беше невъзможно да не го послушаш.
— Плъс — каза той, — приеми някаква разумна форма. Няма къде да се денеш.
И в същия миг отново се появи Наполеон Бонапарт.
— Николай Николаевич — каза Коля Наумов, — аз съм виновен за всичко…
— Вие ли сте дежурният на станцията на времето? — попита Алиса.
— Да — отговори Николай Николаевич. — За всичко съм виновен само аз. Така че сега няма да търсим виновните.
— Николай Николаевич — каза Алиса, — другият пират избяга.
— Не можа да избяга надалеч — отговори Николай Николаевич. — Лежи сред двора в дълбок нокаут. И трябва да го махнем оттам колкото може по-бързо, защото започнаха да се събират съседи. Да вървим, страшилище на космическите трасета, и не се опитвай да бягаш.
— В никакъв случай — побърза да отговори Плъс. — Аз бях само сляпо оръдие в ръцете на негодника Веселчак У, той насила ме караше.
Всички от шести „Б“, които участвуваха в операцията „Космически пирати“ — така я нарече Фима Корольов, — се събраха у Коля Наумов.
Николай Николаевич му даде лекарство и му заповяда до вечерта да лежи на дивана, да не тича и да не се върти насам-натам. Коля полулежеше на възглавници и имаше горд и виновен вид.
Николай Николаевич стоеше сред стаята.
— Бих искал да кажа няколко думи — започна той. — Няма да търсим кой е прав и кой крив за това, което се случи. Преди всичко съм виновен аз, защото не се грижех за здравето си и неочаквано се разболях, като оставих апаратурата си без надзор. Виновен е и Коля, когото никой не е молил да си пъхна носа там, където не му е работа. Виновна е и Алиса, която отлично знае, че не трябва да се доближава без разрешение до машината на времето. В резултат двама опасни престъпници проникнаха в наше време. И все пак добре, че не успяха да извършат нещо.
— Ние нямаше да им позволим — прекъсна го Фима Корольов, който беше дълбоко убеден, че именно той е спасил всички и е победил пиратите.
— Добре, ще смятаме, че много от грешките поправи шести „Б“ клас. За това му благодаря от името на двадесет и първия век.
— Моля, няма защо — отговори за всички Коля Садовски. — И за в бъдеще можете да разчитате на нас.
— А как ни намерихте? — попита Мила Руткевич.
— Автоматичните прибори в Института на времето зарегистрирали няколко прехода във времето, и то всички без разрешение. Тогава ме извикали. Моят пункт не отговарял. Изпратили сътрудник на института. Той видял, че ме няма. За съжаление младият сътрудник, който дошъл да ме търси, се объркал и не се сетил да попита съседите. И докато ме открие, били изпуснати скъпоценни часове. Изчислителната машина между другото изчислила с точност до милиграм теглото и габаритите на нарушителите на времето и започнала детективската история. Служителите в Института на времето търсили свидетели, разпитали десет хиляди души и най-после разбрали кой е ползувал машината. Бързо ме излекуваха, подмениха ми сърцето и аз побързах да дойда във вашия шести „Б“. Дотичах, а класа го няма — хукнал да лови космическите пирати. Затова закъснях.
— Добре, че закъсняхте — каза Фима Корольов, — че нямаше да имаме възможност да се справим с космическите пирати в Москва.
— Няма да спорим — усмихва се Николай Николаевич. — Алиса, след пет минути тръгваш. Така че, сбогувай се, и да вървим…
Николай Николаевич излезе и всички се обърнаха към Алиса.
— Жалко, че заминаваш — каза Юлка. — Винаги съм искала да имам сестра, а ти напълно подхождаш да ми бъдеш такава.
— И на мен не ми се заминава — отговори Алиса. — Но трябва. Нали вече живея в бъдещето. Не може да се живее едновременно в две времена.
Всички млъкнаха.
— Не мили се сърдиш, Алиса? — попита Коля Наумов.
— Не. Радвам се, че се запознах с вас.
— Слушай, Алиска — рече Фима Корольов. — Ние така и не те попитахме: ти чула ли си нещо за нас там, в бъдещето?