Господин Джезмънд бързо се възползва от момента и продължи да го увещава:
— Да, наистина. Има и течаща топла вода. Всяка спалня е с радиатори. Уверявам ви, скъпи мосю Поаро, през зимата „Кингс Лейси“ е изключително комфортен. Може дори да ви се стори, че къщата е твърде топла.
— Това е невъзможно — промърмори белгиецът.
С професионално майсторство Джезмънд направи обходен маньовър и с поверителен тон рече:
— Сигурно ще разберете ужасната дилема, пред която сме изправени.
Еркюл Поаро кимна. Проблемът наистина не беше от простите. Млад наследник на престол, единствен син на богат и важен владетел на една страна, пристига в Лондон преди няколко седмици. Страната му преживява труден период и е обхваната от размирици и недоволство. Въпреки че е напълно лоялно към баща му, който стриктно спазва старите традиции, обществото не е убедено в качествата на бъдещия владетел, защото поведението му е повлияно от Запада, а на това не се гледа с добро око.
Наскоро е обявен неговият годеж. За съпруга му е определена негова братовчедка, която въпреки образованието, получено в Кеймбридж, е твърдо решена да не позволи проникването на западното влияние в страната й. Денят на сватбата е обявен и младият принц предприема пътуване до Англия. Носи със себе си някои от прочутите семейни бижута, за да ги даде в „Картие“ да поправят обкова им. Сред тях е един много ценен рубин. Той е изваден от стара огърлица и е шлифован отново от прочути бижутери. Дотук добре. Не след дълго обаче идват неприятностите. Никой не е изненадан от това, че един млад и богат бъдещ владетел се е отдал на плебейски наслади. Ако нещата приключваха дотук, не би имало никакви проблеми. На младите принцове е позволено да се забавляват по този начин. Приема се за съвсем естествено и нормално младият принц да заведе момичето, което е хванал от улицата и което му е доставило удоволствие, на Бонд Стрийт и да му купи гривна със смарагди или диамантени обици. Подобен жест е в пълно съзвучие с неотменния кадилак, подаряван от баща му на танцьорката, която му е фаворитка в момента.
Но принцът постъпил много по-недискретно. Впечатлен от вниманието на една млада дама, той й показал прочутия рубин в новия обков и проявил изключителното неблагоразумие да удовлетвори молбата й да го сложи поне за една вечер.
Резултатът бил бърз и тъжен. Дамата помолила да я извини, станала от масата и отишла да си напудри носа. Времето минавало, но тя не се връщала. Напуснала ресторанта през задната врата и сякаш се изпарила. Най-отчайващото било, че и рубинът изчезнал заедно с нея.
Това бяха фактите. Те не можеха да станат публично достояние, защото това би предизвикало ужасни последствия. Рубинът бе нещо повече от скъпоценност. Той имаше огромна историческа стойност и обстоятелствата около неговото изчезване бяха такива, че неразумното разгласяване можеше да предизвика сериозни политически проблеми.
Господин Джезмънд не бе човек, който би представил тези факти простичко. Той ги обви в много думи. Еркюл Поаро не знаеше кой точно е господин Джезмънд, но бе срещал много като него. Не бе напълно наясно дали бе свързан с вътрешното или външното министерство, или пък с някой отдел на службите за сигурност. Той действаше в името на общото благо. Рубинът трябваше да бъде намерен.
По деликатните му намеци Поаро осъзна, че от него се очаква да го открие.
— Може би ще се заема — рече уклончиво той, — но вие ми казвате твърде малко. Предположения… догадки… не е достатъчно за начало.
— Хайде сега, мосю Поаро, едва ли е над вашите възможности.
— Невинаги успявам — скромно отбеляза Поаро, но това си беше чисто лицемерие. От тона му ставаше ясно, че ако той се захване с някоя задача, тя непременно щеше да бъде решена.
— Негово височество е много млад — усмихна се господин Джезмънд. — Би било тъжно целият му живот да бъде помрачен от една неразумна младежка постъпка.
Детективът погледна мило и окуражително младежа и каза:
— Когато човек е млад, е склонен да постъпва глупаво. За обикновения младеж обаче това няма особени последствия. Добрият татко се разплаща, семейният адвокат помага да се избегнат неприятностите, а за младия човек остава поуката и всичко завършва добре. Но при вашето положение, нещата са много по-трудни наистина. Наближаващата ви сватба…
— Точно заради това — обади се за пръв път принцът. — Виждате ли, тя е много сериозна. Гледа твърде отговорно на живота. От Кеймбридж е възприела доста интересни идеи. Смята, че в страната ни трябва да се подобри образователната система, да се открият нови училища и още редица други неща, и всичко това в името на прогреса, нали разбирате, в името на демокрацията. Казва, че не бива да продължава така, както е било по времето на баща ми. Разбира се, знае, че аз ще се позабавлявам в Лондон, но не бива да има скандал. Не! Само не скандал! Рубинът е много, много прочут. Има дълга история. Много кръв се е проляла заради него. Хора са намерили смъртта си.