Една вълна я заля цялата и Анви силно се закашля.
— А така, сега остава да си навлека и някоя простуда! — усмихна се тя.
— Но какво да правя сега? Ясно е, че след като съм се отървала да се явя при дядо Боже, трябва да търся начини за спасение.
Тя се огледа на всички страни. Нищо, абсолютно нищо освен безбрежна водна шир. И вълни, вълни колкото искаш.
— Хубава работа! — каза си детето. — Май шансовете не са ми кой знае какви. Но все пак добре е, че ходих на уроци по плуване, та да си поплувам малко из океана.
Слънцето прежуряше безжалостно, а Анви нямаше вода. Но дали нямаше наистина? Какво се беше случило с ръчния й багаж? Тя си припомни, че последно го беше преметнала през рамото си, но след това нищо не помнеше за него. Тя попипа от всякъде, но жилетката й пречеше добре да опипа около себе си. В един момент Анви подскочи във водата, защото напипа дръжката на чантата, но тя дали беше там? Анви потегли и усети, че има съпротивление, значи чантата беше там.
Но сега въпросът беше как да я изтегли пред себе си и да я отвори, за да отпие от бутилката с минерална вода, която майка й беше грижливо сложила наред с останалите неща.
Явно трябваше да почака по-благоприятен момент.
Ако искаш Анви отново да се заеме с изследване на океанската шир, отиди на 98.
Ако искаш просто да я носят вълните, отиди на 34.
Ако се колебаеш използвай зара. При 1 отиди на 34, а при всеки друг резултат отиди на 98.
59
Определено погрешен избор. Защото ако се беше поогледала, Анви щеше да забележи на около километър от себе си някаква тъмна маса, която можеше да се окаже спасителната сламка за нея.
За теб играта, или поне тази й версия свършва дотук. Следващия път ти желая повече късмет.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
60
Туземците, въпреки че бяха много опитни, като че ли подцениха опасността, че би могло в лагуната да има от страшните акули. Те уверено гребяха и не подозираха, че акулата ги дебне. А тя знаеше, че човешкото месо е много вкусно. Не пропускаше случай, когато може да го опита, а сега имаше наистина чудесен случай. Цели три дървета на онези същества бяха пълни с тях. Акулата реши. Нападна най-напред средната пирога, която беше просто издълбан с огън дънер, и с рязък удар я преобърна. Хората крещейки паднаха във водата, но много скоро акулата се погрижи за тях. Водата почервеня. Акулата извършваше своето сатанинско действие — освен, че похапваше човешко месо, тя убиваше всичко, което се движеше. Така само за миг и петимата туземци бяха умъртвени.
Останалите две пироги като обезумели се стрелнаха напред. Хората в тях и не помислиха да помогнат на своите съплеменници. Те знаеха, че те просто бяха извадили лош късмет, и бързаха да отидат на острова преди акулата да помисли за още човешка плът. Но акулата като че разбра за намерението на останалите и рязко се обърна по посока на отдалечаващите се лодки. Едната, която очевидно принадлежеше на племенния вожд, беше по-хубава и по-голяма и се управляваше от по-силни мъже. Тя се намираше на няколко дължини пред другата пирога. Акулата с неподозирана скорост се изхвърли към бегълците. С неочакван за хората мощен удар тя повдигна и преобърна втората пирога. Сценарият се повтори и той досущ приличаше на този от преди няколко минути. Хората безпомощно се разкрещяха, а акулата ги ликвидира методично един по един.
Но вождовата пирога получи необходимото време, за да се измъкне от гибел.
Ако искаш Анви да се пробуди, отиди на 24.
Ако искаш Анви да остане в безсъзнание, отиди на 45.
Ако се колебаеш, използвай зара. При 1, 3, 5 отиди на 24. При 2, 4, 6 отиди на 45.
61
Тя реши да побегне надясно. Виждаше, че скалната тераса свършваше, но в самия й край започваше пътека врязана в скалите нагоре. Тя бързо започна да тича по пътеката, а тя все повече се стесняваше. Туземците бяха по петите й. Изведнъж тя се озова на разклонение. Пътеката се раздвояваше наляво и надясно.
Ако искаш Анви да тръгне наляво, отиди на 38.
Ако искаш Анви да продължи бягството надясно, отиди на 44.
62
Анви скочи рязко и хукна. Много глупава постъпка. Да се опитва да избяга сред толкова много воини, които много добре познават околността, и то само с развързани крака, без да са й свободни ръцете. Още преди да направи десетина крачки няколко воини я догониха и грубо я хванаха.