Том поздрави романтичния скитник:
— Здрасти, Хъкълбери!
— Здрасти и на теб, щом си рекъл.
— Какво носиш?
— Умряла котка.
— Дай да я видя, Хък. Леле, съвсем се е вкочанила. Откъде я чопна?
— Купих я от едно момче.
— И какво му даде?
— Синьо билетче и един мехур, дето го бях взел от кланицата.
— Откъде взе синьото билетче?
— Купих го преди две седмици от Бен Роджърс за една пръчка за обръч.
— Хък… За какво ти е тая умряла котка?
— Как за какво? Да церя брадавици.
— Ами? Хайде бе! Аз знам по-добър цяр.
— Бас ловя, че не знаеш. И какъв е твоят цяр?
— Гнила вода.
— Гнила вода ли? Твойта гнила вода за нищо не става!
— Така ли смяташ? Ти пробвал ли си я?
— Не съм, ама Боб Танър я е пробвал.
— Кой ти каза?
— Ами той казал на Джеф Тачър, Джеф казал на Джони Бейкър, Джони пък на Джим Холис, Джим казал на Бен Роджърс, Бен казал на един негър, а негърът ми каза на мене. Туй то!
— Е, и какво от това? Всичките до един лъжат! Или поне всичките без негъра, щото него не го познавам. Ама не съм виждал негър да не лъже. Врели-некипели! А сега, Хък, ми кажи какво е правил Боб Танър.
— Ами пъхнал си ръката в един изгнил пън, дето се събира дъждовна вода.
— Денем ли?
— Че как.
— С лице към пъна ли?
— Да, или поне така си мисля.
— Казал ли е нещо?
— Май не… Отде да знам.
— Аха! Ще ми цери брадавици с гнила вода като последния глупак… лечение, няма що! Така никаква няма да я свърши. Трябва да отидеш съвсем сам вдън гората, където знаеш, че има такъв пън, и точно в полунощ да застанеш с гръб към пъна, да пъхнеш ръката си в него и да кажеш:
После бързо си тръгваш и извървяваш единайсет крачки със затворени очи, а после се врътваш три пъти и се прибираш, и не проговаряш на никого. Защото проговориш ли, магията се разваля.
— Добре ми звучи, обаче Боб Танър се е церил другояче.
— Много ясно, че се е церил другояче, щото в целия град няма момче с повече брадавици от него! Да бе знаял как да се цери с гнила вода, брадавичка нямаше да му остане! Хък, аз така съм си излекувал хиляди брадавици по ръцете. Страшно много си играя с жаби и затова вечно имам много брадавици. Понякога ги лекувам и с бобено зърно.
— Да, с бобено зърно става. И аз съм го правил.
— Така ли? Ти как го правиш?
— Сцепваш бобчето на две, порязваш брадавицата, за да пусне кръв, после намазваш с кръвта едната половинка на бобчето, изкопаваш дупка в земята и точно в полунощ го заравяш на кръстопът, по новолуние, а после другата половинка изгаряш. Разбираш ли, половинката, намазана с кръв, се опитва да притегли другата половина при себе си, а кръвта тегли брадавицата и скоро тя пада.
Да, така е, Хък, точно така си е, ама е по-сигурно, когато заравяш половинката, да кажеш: „Скрий се, бобче, махай се, брадавице, и повече да те няма!“. Така прави Джо Харпър, а пък той е ходил чак до Куунвил и къде ли не! Но да си дойдем на думата — ти как цериш брадавици с умряла котка?
— Ами вземаш котката и посред нощ я занасяш на гробищата, когато същия ден са погребали някой лош човек. Точно в полунощ идва дявол, даже двама или трима дяволи, но те не се виждат — само чуваш нещо като шумоленето на вятъра, а може да ги чуеш и как си приказват. И когато помъкнат онзи лошия, ти мяташ котката подире им и казваш: „Дяволът подир мъртвеца, котката по дявола, брадавиците по котката! Отървах се от вас!“. И последната брадавица ще ти падне!
Сигурно действа. Ти пробвал ли си го, Хък?
— Не, но ми го каза баба Хопкинс.
— Значи сигурно е вярно. Щото разправят, че тя била вещица.
Разправяли били! Том, аз със сигурност знам, че тя е вещица. Веднъж е урочасала татко, той сам ми го каза! Един ден той си вървял и гледа, тя го урочасва — затова грабнал един камък и ако не била избягала, щял да я халоса! Същата нощ тате се изтърколи от един навес, върху който спял пиян, и си счупи ръката.
— Мале, ужас! Но как е разбрал, че тя го урочасва?