— Ще те ступам!
— Я се пробвай да те видим!
— Като едното нищо!
— Да, ама друг път!
— Мога и още как!
— Не, не можеш!
— Да бе, не мога!
— Не можеш я!
— Мога!
— Не можеш!
Настъпи неловко мълчание. После Том се обади:
— Как се казваш?
— Не е твоя работа.
— Може и да не е, ама ще стане.
— Хайде де!
— Недей много да ми знаеш, че ще видиш ти!
— Да, ама знам, знам, знам. Нъц!
— Брей, че умник се извъди! Ама аз ще те напердаша като едното нищо, па дори да ми вържат едната ръка зад гърба!
— Че защо тогава не ме напердашиш? Само така приказваш!
— И ще го направя, ако се заяждаш с мен!
— Да бе, да! Такива като тебе сме ги виждали — и цялата им рода все такава!
— Ама че си нахакан! Много си бил важен, бе! Леле, каква шапка!
— Като не ти харесва, та чудо голямо! Хайде де, бутни я на земята — ха си я съборил, ха съм те смлял на кайма!
— Лъжеш!
— От лъжец го чувам.
— Само се перчиш, пък те е шубе!
— Хайде, чупката!
— Виж какво, ако продължаваш да ми се правиш на нахакан, ще грабна един камък и ще ти строша главата!
— Да бе, да!
— Ще ти я строша!
— Какво само се заканваш тогава? Само ми разправяш приказки, пък нищо не правиш! Защото те е страх!
— Не ме е страх.
— Страх те е и още как!
— Не е вярно!
— Страх те е!
Пак мълчание, пак погледи, впити един в друг, и пристъпване в кръг. Скоро те се оказаха рамо до рамо и Том каза:
— Разкарай се оттук!
— Ти се разкарай!
— Не ща!
— И аз не ща!
И така, те застанаха един срещу друг, всеки се подпря на изнесения си настрани крак и започнаха да се бутат здравата, вперили кръвнишки погледи един в друг. Но никой не успяваше да надделее. Бутаха се така чак докато се зачервиха и от тях рукна пот. Тогава и двамата поотхлабиха натиска, ала продължаваха да са нащрек. Тогава Том каза:
— Ти си страхливец! Жалко кутре! Ще те издам на батко ми — той тебе с малкия си пръст ще те пребие! Само да му кажа и ще те смели от бой!
— Дреме ми на мен за батко ти! Моят батко е още по-голям от твоя и като нищо ще го метне през ей-оная ограда! (И двамата батковци си бяха чиста измислица.)
— Лъжеш!
— Ти казваш, че лъжа, ама то не значи че е вярно!
Том тегли с палеца на крака си една черта в праха и заяви:
— Само да си прекрачил тази черта, такъв бой ще ти хвърля, че после няма да станеш! Който пресече тая черта, лошо му се пише!
Новото момче начаса я прекрачи и се изрепчи:
— Като много се фукаш, я да те видим сега!
— Не ме юркай, че ще си го изпросиш!
— Е, нали каза, че ще ме ступаш, какво чакаш?
— Брей, брей! За два цента ще те ступам като нищо!
Новото момче извади две големи медни монети от джоба си и му ги протегна присмехулно. Том блъсна ръката му и те паднаха на земята. И само след миг двете момчета се въргаляха из праха, вкопчени един в друг като котараци, и в продължение на една минута се скубаха за косите, дърпаха си дрехите, млатиха се, дращеха се по носовете и се покриваха с прах и слава. Най-сетне цялата тази неразбория доби по-ясни очертания и сред дима на битката изплува Том — бе яхнал чужденеца и го налагаше здравата с юмруци.
— Кажи, че ти стига! — изкомандва той.
Момчето се мъчеше да се освободи. То ревеше, най-вече от яд.
— Кажи, че ти стига! — и бъхтенето продължи.
Най-сетне чужденецът смотолеви „Стига!“. Том слезе от гърба му и рече:
— Това да ти е за урок. И следващия път внимавай с кого ще се заяждаш.
Чужденчето си тръгна, като си изтупваше дрешките от праха. То хлипаше, подсмърчаше, а сегиз-тогиз се обръщаше, поклащаше глава и се заканваше, че щял да даде на Том да разбере „като го спипа следващия път“. На което Том отговаряше с присмех, а после, наперен и доволен, тръгна да се прибира. Щом обърна гръб на чужденеца, онзи грабна един камък, запрати го подире му и го уцели между лопатките, а после подви опашка и припна като антилопа. Том погна предателя и го гони чак до дома му — ето как разбра къде живее. Зае позиция до портата и постоя там, като приканваше врага да се покаже навън, но врагът само му правеше муцуни през прозореца и не скланяше да излезе. Най-сетне се показа вражата майка, която нарече Том лошо дете, нехранимайко и грубиян и му нареди да се маха. И Том се махна, ала преди това се закани, че „щял да му тегли един як пердах на това момченце“.