Междувременно си прекара чудесно в пълно безделие и в голяма компания, а оградата бе боядисана с три пласта вар! Ако не му се беше свършил разтворът, той щеше да разори всички момчета от градчето.
Том си рече, че в края на краищата този свят не е чак толкова пуст, а животът — толкова безсмислен. Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки, а именно, че за да накараш някого — възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно. Ако Том бе велик и мъдър философ като автора на тази книга, вече щеше да е разбрал, че Работа е онова, което си задължен да вършиш, а Игра — онова, което не си длъжен. И това би му помогнало да проумее защо правенето на хартиени цветя или ваденето на вода е работа, а събарянето на кегли и изкачването на Монблан е само забавление. В Англия има богати джентълмени, които през лятото карат карети с четири коня и изминават по двайсет-трийсет мили дневно, защото тази привилегия им струва значителна сума. Но ако им бяха предложили надница за тази услуга, това щеше да я превърне в работа и те щяха да откажат.
Момчето поразмишлява още малко над значителната промяна, настъпила в благосъстоянието му, а после пое към главния щаб, за да докладва за изпълнената задача.
Глава 3
Том се представи на леля Поли, седнала до отворения прозорец в уютната задна стаичка, която беше едновременно спалня, трапезария и работен кабинет. Благоуханният летен въздух, тихият покой, ароматът на цветята и приспивното жужене на пчелите си казваха думата и тя клюмаше над плетката си, защото нямаше друга компания освен котката, задрямала в скута си. Очилата си за по-сигурно бяха вдигнати върху побелелите коси. Тя си мислеше, че Том, разбира се, отдавна е дезертирал и се зачуди, че така безстрашно се предава в нейна власт.
— Сега мога ли да отида да си поиграя, лельо? — попита той.
— Какво, готов ли си вече? Докъде си стигнал?
— Всичко е готово, лельо!
— Не ме лъжи, Том. Не понасям да ме лъжеш.
— Не лъжа, лельо — всичко е готово!
Леля Поли никак не повярва на твърденията му и излезе сама да провери. Щеше да е доволна, ако поне двайсет процента от казаното от Том се окажеше истина. И когато видя, че цялата ограда е варосана, и то не само варосана, а и старателно мината втори и трети път и дори долу на земята бе прокарана бяла ивица, тя изпадна в неописуемо удивление.
— Жива да не бях! — възкликна тя. — Длъжна съм да ти призная, Том — когато решиш, ти можеш да работиш! — Но после посмекчи похвалата: — Само че твърде рядко го решаваш, това също не може да се отрече. Е, добре, бягай да играеш, но не забравяй да се прибереш по някое време и да не е чак другата седмица, че инак ще те съдера от бой.
Величавият подвиг на Том дотолкова я бе поразил, че тя го заведе в килера, избра най-хубавата ябълка и му я поднесе, като я съпроводи и с нравоучителна лекция на тема колко по-ценна и сладка е наградата, заслужена праведно, с цената на добродетелен труд. И докато тя завършваше словоизлиянията си с подходящ, изразителен цитат от Евангелието, той успя да чопне една курабийка.
После изприпка навън и видя Сид, който тъкмо се качваше по външното стълбище към задните стаи на втория етаж. Пръснатите наоколо буци пръст се оказаха съвсем подръка на Том и преди да успее да мигне човек, те вече хвърчаха из въздуха и се сипеха върху Сид като градушка. Преди леля Поли да успее да се окопити и да се притече на помощ, шест-седем буци бяха улучили целта, а Том бе прескочил оградата и офейкал. Там имаше и порта, но той най-често нямаше никакво време да минава през нея. Сега, когато вече си го бе върнал на Сид, дето привлече вниманието на леля Поли върху черния конец и го вкара в беля, в душата му настъпи покой.
Том свърна в пресечката и влезе в калната уличка, която минаваше зад лелиния му краварник. Сега вече не го грозеше никаква опасност да бъде заловен и наказан и той се запъти с бърза крачка към градския площад, където вече се бяха събрали две роти войници, за да проведат сражение по предварителна уговорка. Том беше генералът на едната армия, а Джо Харпър, негов най-сърдечен приятел — на другата. Тези двама велики командири не се унижаваха да се бият лично помежду си — това прилягаше повече на дребните риби. Бяха седнали заедно на едно възвишение и ръководеха полевите операции чрез заповеди, давани на адютантите. След дълга и безжалостна битка армията на Том спечели славна победа. После преброиха убитите, размениха си пленниците, уговориха се за какво ще се бият следващия път и определиха деня на битката. След това армиите се строиха и се оттеглиха с маршова стъпка, а Том се запъти сам към къщи.