— Честно казано, не стигнах до него по пътя на постепенното разобличаване, сър. Това беше просто поредната теория, но първоначално не виждах хляб в нея. След погребението Джим Конъли, съотборник на Ендрю от боксовата му кариера, ме качи в колата си. С него пътуваше и съпругата му. Когато се запознали, била циркова артистка. Всеки ден в продължение на цяла година я ухажвал, преди тя да откликне. Първоначално не обърнах внимание на думите му, но после се замислих, че е възможно да е говорел съвсем буквално, тоест двамата действително да са имали възможността да се виждат всеки ден в течение на година. Неочаквано съобразих, че боксьорите на Джим Чийвър се биеха в голямо шапито, когато двамата с Ендрю ги гледахме в Литгоу. Там имаше и лунапарк. Помолих Йонг да се обади на агента на боксьорите от отбора на Чийвър, за да провери. Оказах се прав. Боксьорите на Чийвър пътуват на турне почти винаги съвместно с цирк или увеселителен парк. Сутринта Йонг ми изпрати по факса хронологичен преглед на турнетата и се оказа, че през последните години отборът на Чийвър гастролира с циркова трупа. Трупата на Ото Рехтнагел.
— Да. Значи боксьорите на Чийвър са присъствали на местопрестъпленията в дните, когато са извършени убийствата. Навярно мнозина от боксьорите са познавали Ендрю?
— Той ме представи само на един състезател. Трябваше да се досетя, че ме заведе в Литгоу не за да разследваме изнасилване, което няма отношение към настоящата ни работа, а по друга причина. Ендрю го възприемаше като свой син. Свързваше ги съвсем сходна житейска история, бяха се привързали силно. Този боксьор вероятно е единственият човек в цялата вселена, към когото сиракът Ендрю Кенсингтън е изпитвал родство. Макар Ендрю никога да не би признал силните си чувства към аборигените, той обичаше Тууомба повече от всички други именно защото двамата са с еднакъв произход. Затова Ендрю не е можел да го залови. Усвоените, а вероятно и изконно заложени морални принципи са влезли в разрез с лоялността към народа му и любовта към Тууомба. Едва ли някой си представя неговата жестока етична дилема. Търсел е начин да го спре, без сам да убива творението си. Затова се е нуждаел от мен — външен сътрудник, когото да насочи към целта.
— Тууомба?
— Точно той. Ендрю е открил, че боксьорът стои зад всички убийства. Възможно е отчаяният, отхвърлен любовник Ото Рехтнагел да е издал Тууомба на Ендрю, след като младият абориген го е зарязал. И Ендрю е изтръгнал от Ото клетва да не ходи в полицията срещу обещанието да разреши случая, без да въвлича себе си и травестита. Според мен обаче Ото е щял да издъни работата. С основание е започнал да се бои за живота си, защото е съзнавал, че за Тууомба е твърде рисковано да държи жив свой бивш любовник, който може всеки момент да го разобличи. Тууомба е знаел, че Ото прави опити да се сближи с мен и краят на играта наближава. Затова е решил да го очисти по време на представлението. Понеже двамата са пътували на турнета, на които трупата е изнасяла спектакли със сходна програма, Тууомба е съобразил точно в коя част да нанесе удара си.
— Защо не го е направил в апартамента на Ото? Нали е имал ключ?
— И аз се питам същото — Хари млъкна.
Маккормак махна с ръка:
— Предостави на мен, застаряващия полицай, толкова храна за размисъл, че една свежа теория повече или по-малко няма да окаже чак такова значение.
— Причината е в синдрома на петела.
— Какъв е този синдром?
— Тууомба е не просто психопат, той е и петел, чиято суетност не бива да се подценява. Докато сексуално мотивираните му престъпления следват определена схема, която навежда на предположението за натрапливи действия, убийството на клоуна е нещо съвсем различно, а именно — престъпление, продиктувано от рационални подбуди. В навечерието на това убийство той неочаквано се е освободил от психозите, диктували изпълнението на другите престъпления. Съзрял е възможност да сътвори нещо наистина зрелищно, да увенчае жизненото си дело със своеобразен шедьовър. И на практика успя — убийството на Ото Рехтнагел, нашумяло като убийството на клоуна, ще се помни дълго, докато погубените от Тууомба момичета вече са забравени.
— А Ендрю е избягал от болницата, за да ни спре да арестуваме Ото?
— По мое предположение е отишъл право в апартамента на Рехтнагел, за да го предупреди за предстоящото задържане и да му внуши колко важно е да не споменава името на Тууомба, за да избегне замесването на двама им в случая; да го успокои, че Тууомба ще бъде заловен по начертания от Ендрю план, стига Ото да му отпусне още малко време. По-точно стига аз да разполагам с още малко време. Но нещо се е объркало. Какво — нямам представа. Не се съмнявам обаче ни най-малко, че накрая именно Тууомба се е превърнал в палача на Ендрю Кенсингтън.