— Кое те прави толкова сигурен?
— Интуицията ми. Здравият разум. Плюс още една дребна подробност.
— Каква?
— Когато отидох на свиждане на Ендрю, той ми каза, че на следващия ден очаква Тууомба да се отбие в болницата.
— И?
— В „Сен Етиен“ всички посетители подлежат на регистрация, преди да се отправят към регистратурата. Помолих Йонг да се обади в лечебното заведение. След моята визита в системата им не е вписан нито един посетител или дори телефонно обаждане за Ендрю Кенсингтън.
— Не успях да ти проследя мисълта, Хари.
— Ако неочаквана пречка е възпрепятствала Тууомба да отиде на това свиждане, той е щял да се обади на Ендрю в болницата, за да му съобщи. Но понеже не се е обадил, не е разбрал, че Ендрю е избягал от болницата. Щял е да научи, че идването му в болницата е безсмислено, едва когато се яви пред регистратурата. А тогава са щели да го впишат в списъка с посетителите. Единствената възможност да е знаел, че Ендрю не е в болницата, е ако…
— Ако самият Тууомба е убил Ендрю.
Хари разпери красноречиво ръце:
— Кой ще отиде на свиждане, ако знае, че болният вече не е там?
Неделята обещаваше да се проточи. „Още отсега денят ми се вижда дълъг“ — мислеше си Хари.
Събраха се в заседателната зала и запретнали ръкави, се опитваха да проявят гениалност.
— Значи ще му позвъниш на мобилния. Защо да не си е вкъщи?
— Предпазлив е — поклати глава Хари. — Държи Биргита другаде.
— В дома му може да открием нещо, което да ни подскаже къде я укрива — подхвърли Либи.
— Не! — възпротиви се категорично Хари. — Разбере ли, че сме тършували из апартамента му, ще му стане ясно, че съм се раздрънкал, и с Биргита е свършено.
— Но за да разбере, че сме влизали, трябва първо да се прибере, а ние ще му устроим засада.
— Ами ако е предвидил този сценарий и е измислил как да ликвидира Биргита, без да присъства физически при нея? — попита Хари. — Представете си, че я е завързал някъде и откаже да издаде къде? — Хари огледа присъстващите. — Или е поставил близо до нея експлозив с таймер, програмиран да избухне след определен брой часове.
— Стига! — Уодкинс удари с длан по масата. — Минахме в света на анимационните филми. Откъде-накъде този тип ще е и бомбен експерт — само защото е убил няколко момичета? Времето лети и не можем да чакаме повече. Струва ми се добра идея да огледаме дома на Тууомба. Разчитай на думата ми, Хоули: ще намерим начин да му устроим капан, който да го щракне в челюстите си, когато негодникът припари до дома си!
— Тууомба не е глупак! — напомни Хари. — Не разбирате ли? С подобен ход подлагаме на риск живота на Биргита.
Уодкинс поклати глава.
— Прощавай за забележката, Хоули, но според мен личното ти отношение към отвлечената жертва замъглява трезвата ти преценка. Ще стане както казах.
Следобедното слънце напичаше между дърветата по Виктория Стрийт. Малка птичка кукабура бе кацнала на облегалката на празна пейка и се разпяваше за предстоящия вечерен концерт.
— Сигурно ти се струва странно как хората се разхождат и се усмихват в ден като днешния — подхвърли Джоузеф. — Питаш се как е възможно да мислят само за неделната вечеря, докато се прибират от плажа, от зоопарка или от гостуване при баба в Уолонгонг. Навярно приемаш за лична обида слънчевите лъчи по короните на дърветата, защото ти се иска светът да потъне в покруса и скръб. Какво да ти кажа, приятелю? Животът не е какъвто ни се иска. Неделното печено чака и това е положението.
Хари примижа срещу слънцето.
— Навярно е гладна или изпитва болка. Но най-много се измъчвам, като си представям какъв страх я тресе.
— Значи, ако премине успешно изпитанието, ще ти стане добра съпруга — заключи Джоузеф и подсвирна на кукабурата.
Хари го изгледа въпросително. Джоузеф твърдеше, че неделята е почивният му ден от алкохола, и днес действително беше трезвен.
— Навремето, преди да встъпят в брак, подлагали аборигенките на три изпитания — поясни Джоузеф. — Първо доказвали, че умеят да си контролират апетита. Оставяли бъдещата невеста да се храни само с онова, което сама си улови. После я настанявали пред лагерния огън със сочна пържола от кенгуру или нещо друго вкусно. От нея очаквали да се овладее, а не да се нахвърли лакомо на храната; да хапне само колкото да се подкрепи, за да остане от месото и за другите от племето.