Двамата се поусмихнаха, докато подминаваха дървета и ниски къщи, а слънцето залязваше над източното полукълбо.
Пристигнаха в Сидни по мрак, но телевизионната кула светеше в центъра като гигантска електрическа крушка и служеше за пътепоказател. Ендрю спря до „Съркюлър Кий“, недалече от Операта. Под лъча на фаровете попадна прилеп и светкавично отлетя. Ендрю запали пура и даде знак на Хари да постои още малко в колата.
— Според аборигенските вярвания прилепът е символ на смъртта. Знаеше ли?
Хари поклати отрицателно глава.
— Представи си място, където хората са били изолирани в продължение на четирийсет хиляди години. С други думи, не са усетили повея на нито една световна религия — нито на юдаизма, нито на християнството, нито на исляма — защото от най-близкия континент ги дели цял океан. Въпреки изолацията тези хора имат свой мит за сътворението. Първият човек се казвал Бер-рок-борн. Създал го е Баяме, неръкотворният, който поставил началото на цялото мироздание и който обичал и бдял над своите творения. С други думи, този Баяме бил много свестен тип, известен и с прозвището Великия бащин дух. След като Баяме осигурил на Бер-рок-борн и неговата жена сносно място за живеене, той поставил печата си върху дървото яран, където живеел рояк пчели. „Търсете си препитание из цялата земя, с която съм ви сподобил, ала това дърво е само мое — предупредил той двете си чеда. — Опитате ли се да се храните от него, множество беди ще споходят вас и вашето потомство.“ Нещо от този род. Така или иначе, един ден Бер-рок-борн излязъл да събира дърва, а жена му се приближила до дървото яран. Видяла свещеното дърво да се издига могъщо над нея, поизплашила се, ала около ствола му имало много съчки и тя не се поддала на първоначалния си вътрешен повик — да избяга час по-скоро. Пък и Баяме не бил споменал нищо за съчки. Докато ги събирала, чула жужене над главата си, вдигнала очи, видяла рояк пчели и как по ствола на дървото се стича мед. Била вкусвала мед само веднъж през живота си, а ето че открила изобилна храна, която да стигне за дълго време. Слънцето проблясвало в лъскавите сладки капки и накрая жената на Бер-рок-борн не устояла на изкушението и се покатерила на дървото. В същия миг я лъхнал смразяващ полъх, над нея надвиснала злокобна сянка с огромни черни криле. Това бил прилепът Нарахдарн, поставен от Баяме на стража около свещеното дърво. Жената паднала на земята и тичешком се върнала в пещерата, където живеела с мъжа си. Но било късно: тя била пуснала в света смъртта, олицетворявана от прилепа, и проклятието му щяло да тегне над всички потомци на Бер-рок-борн. Дървото яран оплакало горчиво трагичната случка. Сълзите рукнали по ствола и се втвърдили. Затова днес по кората на дървото яран, по-известно като австралийска акация, се стича червен клей.
Ендрю дръпна доволно от пурата.
— Да ти напомня за Адам и Ева?
Хари кимна и потвърди, че двете космогонии доста си приличат.
— Навярно хората, без значение къде живеят по земното кълбо, споделят до голяма степен еднакви виждания и въображаеми представи. Сигурно в човечеството изконно са заложени сходни вярвания, един вид въпреки различията помежду ни в харддиска ни е закодирано рано или късно да стигаме до едни и същи отговори.
— Дано да е така — Ендрю примижа зад дима. — Дано.
Към края на втората кока-кола на Хари, някъде около девет и десет, Биргита най-сетне се появи. Беше облечена в семпла бяла памучна рокля, а червената ѝ грива бе събрана във внушителна конска опашка.
— Започнах да се питам дали изобщо ще дойдеш — призна Хари.
Подхвърли го шеговито, но наистина го спохождаха такива опасения — още от мига, когато се уговориха за вечеря.
— Сериозно? — закачливо го погледна тя.
Хари предчувстваше, че му предстои страхотна вечер.
Поръчаха свинско със зелено къри, пиле с кашу, приготвено в уок, австралийско шардоне и минерална вода „Перие“.
— Да си призная, изобщо не очаквах да се натъкна на шведи на тези географски ширини.
— Защо? В Австралия живеят около деветдесет хиляди мои сънародници.
— Така ли?
— Повечето са емигрирали преди Втората световна война, но някои са напуснали Швеция през осемдесетте заради покачващата се безработица.
— А аз си мислех, че вие, шведите, започвате да тъгувате по традиционните ви кюфтенца още щом слезете от ферибота на датския бряг.
— Да не ни бъркаш с вас, норвежците? Вие сте направо безнадежден случай! Всички твои сънародници, с които се запознах тук, се разболяваха от носталгия само няколко дни след пристигането си и има-няма два месеца по-късно поемаха към родината. Не могат да дишат без пъстрите си вълнени жилетки!