— Да.
— Не допусках подобен развой на нещата — въздъхна Биргита. — Бях убедена, че ще се оженим, ще си родим деца и ще живеем в малко предградие на Малмьо в къща с градина и шведски ежедневници, а сега… сега дори не си спомням как звучи гласът му, какво беше усещането да се любя с него, какво… — тя погледна Хари. — И как учтиво ме молеше да млъкна, когато след няколко чаши вино ми се развързваше езикът.
Хари се усмихна до уши. Биргита изобщо не изкоментира, че той не пие от бутилката с шардоне.
— Аз пък не съм никак учтив, а само заинтересуван.
— В такъв случай ще трябва да ми разкажеш нещо повече за себе си от това, че си полицай.
Биргита се наведе напред. Хари се стараеше да не гледа в деколтето ѝ. От нея се носеше ефирно ухание и той жадно го вдиша. Не биваше да се подлъгва. За Карл Лагерфелт и Кристиан Диор работеха все хитри познавачи на мъжките афродизиаци. Знаеха как да завъртят ума на всеки беззащитен клетник.
Биргита ухаеше просто превъзходно.
— Имам по-голяма сестра, майка ми почина преди няколко години, живея в апартамент в „Тьойен“, защото не мога да се отърва от него, не съм се обвързвал за дълго и само една от връзките ми остави траен отпечатък.
— Сериозно? В момента нямаш ли си приятелка?
— Нямам. Поддържам неангажиращи и безсмислени отношения с няколко жени. Те ме търсят по-често, отколкото аз тях.
Биргита се намръщи.
— Нещо лошо ли казах?
— Не одобрявам особено такъв тип мъже. Или жени. Падам си малко старомодна.
— Въпросните връзки отдавна са в миналото — увери я Хари и вдигна чашата с вода.
— Не ми харесват и угодническите отговори, които ми поднасяш — Биргита вдигна чашата си за наздраве.
— Какви качества включва твоят идеал за мъж?
Тя подпря брадичка на ръката си и се загледа замислено в празното пространство.
— Не знам. По-скоро съм наясно какви качества не искам да притежава, отколкото обратното.
— И кое те отблъсква? Освен угодническите отговори.
— Мъже, които се опитват да ме свалят.
— Често ли ставаш обект на свалки?
— Нека ти дам един съвет, Казанова — усмихна се тя. — Ако искаш да омаеш една жена, трябва да ѝ вдъхнеш усещането, че е уникална; че заслужава специално отношение, каквото не проявяваш към никоя друга. Мъже, които се опитват да забиват гаджета по баровете, изобщо не са разбрали това основно правило. Но за бохем като теб да се раздаваш за някакви барманки вероятно е равносилно, да хвърляш бисери на свинете.
Хари се засмя.
— Под „няколко“ имам предвид две. Казах го неопределено, защото звучи някак по-донжуановски, все едно са три или повече. При последната ни среща едната се канеше да се връща при бившия си. Благодари ми, задето съм ѝ предоставил толкова неусложнена и… безсмислена връзка. С другата възнамерявах да се обвържа трайно, но не се получи и тя твърди, че щом аз съм се отдръпнал, съм длъжен да ѝ осигурявам поне минимален сексуален живот, докато някой от нас не си намери друг партньор. Чакай малко — защо изпаднах в позицията да се оправдавам? Аз съм си нормален мъж и не вредя на никого. Да не намекваш, че се опитвам да омайвам някого?
— О, да. Мен. Не смей да отричаш!
Хари дори не понечи.
— На вашите заповеди, госпожице. И дотук как се справям?
Тя отпи голяма глътка вино, докато обмисляше отговора си.
— Добре, доколкото мога да преценя. Сносно. Всъщност съвсем прилично.
— Звучи като оценка четири минус.
— Там някъде.
Около пристанището цареше мрак, не се мяркаше жива душа и духаше свеж бриз. На стълбите към светещата опера извънредно пълна новоизлюпена брачна двойка позираше пред сватбен фотограф. Той им диктуваше как да застанат, а младоженците не криеха недоволството си от необходимостта да движат изобилните си телеса. Накрая постигнаха консенсус и нощната фотосесия пред емблемата на Сидни завърши с усмивки, смях, а навярно и някоя сълза от умиление.
— Сигурно това имат предвид, когато казват, че някой ще се пръсне от щастие — промърмори Хари. — Този израз има ли го и на шведски?
— Да, и на шведски се случва сърцето ти да се издуе до пръсване от щастие — Биргита изхлузи ластика от косата си и застана до парапета пред операта. — Случва се — повтори тя като че ли на себе си, обърна луничавия си нос към океана и вятърът разпиля косата ѝ назад.
Приличаше на медуза „лъвска грива“. Хари не бе допускал, че една медуза може да бъде толкова красива.
Четвърта глава