Самолетът кацна в Бризбейн. Часовникът на Хари показваше единайсет, но стюардесата обяви по интеркома, че е десет.
— В Куинсленд не преминаваме към лятно часово време — обясни Ендрю. — Тук се разрази ожесточен политически дебат, накрая проведоха референдум и хората от провинцията гласуваха против.
— Явно сме пристигнали в земите на така наречените rednecks.
— Може да се каже, приятел. Допреди няколко години в щата не допускаха дългокоси мъже. Имаше законова забрана.
— Шегуваш се, нали?
— Куинсленд е по-различен щат. Очаквам в скоро време да забранят и достъпа на мъже с обръснати глави.
Хари поглади доволно късоподстриганата си руса коса.
— Нещо друго, което би трябвало да знам за местните порядки?
— Да. Ако носиш марихуана в джобовете си, остави я в самолета. В Куинсленд действа законодателство, много по-строго към употребата на наркотици, отколкото в другите щати. Неслучайно фестивалът на Водолея се провежда именно в Нимбин. Градът се намира точно на границата с Нов Южен Уелс.
Откриха офиса на фирмата за коли под наем, където бяха подали заявка за автомобил.
— Затова пък в Куинсленд има места като остров Фрейзър, където Ингер Холтер се е запознала с Еванс Уайт. Островът представлява просто огромна пясъчна дюна, но във вътрешността му изобилства от дъждовни гори и езера с най-чистата вода на планетата и пясък, толкова бял, че бреговете сякаш се изсечени от мрамор. Нарича се силиконов пясък, защото съдържа много повече силикон отколкото обикновения пясък. Най-вероятно е съвсем безопасно да го излееш в кутията на компютъра си.
— Земята на изобилието, а? — обади се мъжът зад плота и им подаде ключ.
— Форд „Ескорт“? — Ендрю сбърчи нос, но подписа. — Тези коли още ли ги карат?
— На промоционална тарифа, господине.
— Не се и съмнявам.
Слънцето напичаше магистралата „Пасифик“ и силуетът на Бризбейн от стъкло и камък блестеше като кристалите на полилей.
— Красота — отбеляза Хари. — Уреден, приветлив град. Сякаш някой е проектирал целия облик и после всичко е издигнато едновременно.
— Не си далече от истината. В много отношения Бризбейн е съвсем млад град. До неотдавна е бил голямо село с хиляда-хиляда и двеста жители. Ако се загледаш по-внимателно, ще установиш, че повечето хора тук все още са малко кривокраки. Но градът прилича на прясно ремонтирана кухня: лъскав, с прави линии, удобен. А наоколо преживят стотици крави.
— Страхотно сравнение, Ендрю.
— Не ме занасяй, партньоре.
От магистралата на изток поеха през зелен, релефен терен, покрит ту с гори, ту с обработваеми площи.
— Добре дошъл в австралийската провинция.
Подминаха стадо пасящи крави, които ги изгледаха тъпо. Хари се засмя.
— Какво има?
— Чел ли си комиксите на Ларсън? В един от тях кравите стоят на два крака, бистрят положението и пушат. Едната подвиква „Внимавайте, кола!“.
Настъпи мълчание.
— Кой е Ларсън?
— Няма значение.
Минаваха покрай ниски дървени къщи с веранди отпред, комарници пред вратите и паркирани в двора пикапи; покрай работни коне с широки задници и меланхолични очи, покрай пчелни кошери и прасета, които се въргаляха доволно в кални локви. Пътят постепенно се стесни. По обяд заредиха гориво в някакво градче — според табелата Уки, две години подред избирано за първенец по чистота в Австралия. Липсваше уточнение кой е настоящият шампион.
— Майчице мила! — възкликна Хари при навлизането им в Нимбин.
Из центъра с радиус от стотина метра и изрисуван във всички цветове на дъгата, се скитаха образи, сякаш извадени от филмите на американския комедиен дует Чич и Чонг, които съставляваха съществена част от видеоколекцията на Хари.
— Все едно се пренесох в седемдесетте! — не спираше да се удивлява той. — Погледни! Ей там се натискат Питър Фонда и Джанис Джоплин!
Бавно поеха по улицата, сподиряни от сомнамбулски погледи.
— Невероятно! Не съм допускал, че още има такива места. Направо да паднеш от смях.
— Защо? — попита Ендрю.
— Не ти ли се струва комично?
— Е, чак комично — изсумтя Ендрю. — Разбирам, днес някогашните мечти изглеждат смехотворни. Днешните подрастващи смятат хипи поколението за пасмина тревомани, които дрънчат на акустични китари, четат собствените си стихотворения и се чукат на поразия. Организаторите на фестивала „Удсток“ дават интервюта с вратовръзки и се произнасят снизходително за идеите от онова време, които днес явно им се струват ужасно наивни. Но според мен светът щеше да изгуби много без ценностите на хипи поколението. Те промениха изцяло човечеството. Лозунги в подкрепа на мира и любовта вероятно днес са клишета, ала по наше време вярвахме в тях. С цялата си душа.