— Хич не се опитвай да сменяш темата, норвежецо! — тя го тупна с възглавница по главата, но след кратка схватка се озова под него. Хари прикова ръцете ѝ към леглото, наведе се и се опита да захапе колана на халата ѝ. Биргита изпищя, схванала намерението му, освободи коляното си и го заби решително в брадичката му. Хари простена и се претърколи настрана. Със светкавична бързина Биргита затисна ръцете му с колене. — Отговори!
— Добре, добре, предавам се. Да, аз съм си намерил амплоато. Аз съм най-доброто ченге, което можеш да си представиш. Предпочитам да залавям злосторници, вместо да копая или да ходя по галавечери и да махам на тълпата от някой балкон. И да, знам, че звучи налудничаво.
Биргита го целуна по устата.
— Да беше си измила зъбите — изломоти Хари със стиснати устни.
Забравила всякаква предпазливост, тя отметна назад глава и избухна в смях, а той тутакси се възползва от сгодния случай. Надигна рязко глава, захапа колана и дръпна. Халатът се свлече странично, Хари сгъна колене и принуди Биргита да го възседне. От кожата ѝ, топла след душа, се виеше пара.
— Полиция! — изкрещя тя и го притисна между бедрата си.
Хари усети как кръвта затуптява по цялото му тяло.
— Изнасилват ме — прошепна тя и захапа ухото му.
После полежаха, загледани в тавана.
— Ще ми се… — подхвана тя.
— Какво?
— Нищо.
Станаха да се облекат. Хари си погледна часовника и установи, че е закъснял за сутрешната оперативка. Преди да излезе, прегърна Биргита.
— Май се досещам какво ти се иска. Да ти разкажа нещо за себе си.
Биргита се сгуши в ямката между ключиците му.
— Не обичаш да споделяш, това ми стана ясно. Имам чувството, че всичко, което знам за теб, съм го изтръгнала насила: че майка ти е била мила и умна жена, наполовина саамка, починала е преди шест години; баща ти е преподавател и не одобрява професията ти, но си мълчи; от всички хора на света обичаш най-много сестра си, която страда от „частичен“ синдром на Даун. Приятно ми е да съм запозната с живота ти, но ми се ще да споделяш лични неща по своя инициатива.
Хари я погали по тила.
— Да ти споделя ли една тайна?
Биргита кимна.
— Но имай предвид, че откровенията сближават хората — прошепна Хари в косите ѝ. — А това невинаги е желателно.
Смълчаха се. Хари си пое дъх.
— Цял живот съм бил обграден от хора, които ме обичат. Не съм търпял никакви лишения. С две думи, нямам никакво обяснение защо съм станал такъв, какъвто съм.
Полъх от прозореца погали косата на Хари — толкова гальовно и ефирно, че той неволно затвори очи.
— А именно: алкохолик — изрече той твърдо и високо.
Биргита не помръдваше в прегръдката му.
— В Норвегия уволняват много трудно обществени служители. Сама по себе си некомпетентността не е достатъчен мотив, мързелът не е основание да те освободят, а колкото до шефа ти — хули го, колкото си искаш. Никой не може да те пипне по този параграф. На практика излиза, че можеш да си разиграваш коня. Законът те защитава от произвол. Изключение е алкохолизмът. Ако работиш в системата на полицията и се появиш на служебното си място в нетрезво състояние повече от два пъти, имат право да те изритат веднага. Преживях период, когато беше по-лесно да преброя дните, през които се появявах на работа трезвен, отколкото обратното.
Той леко я отдалечи от себе си, за да види реакцията ѝ. После пак я притегли в обятията си.
— И въпреки състоянието ми колегите, които подозираха какво става, си затваряха очите. Навярно е било редно да докладват на началството, но в полицейските среди лоялността и професионалната солидарност са издигнати на пиедестал. Една вечер двамата с мой колега отидохме до апартамент в „Холменколен“, за да зададем няколко въпроса на мъж във връзка с наркоубийство. Той дори не беше заподозрян по случая, но докато стояхме пред домофона, онзи изхвърча с пълна газ в автомобила си от гаража. Скочихме в колата и се завърза гонитба. Пуснахме буркана и ускорихме до сто и десет по „Сьоркедалсвайен“. Лъкатушехме наляво-надясно по платното, на няколко пъти облизахме тротоара. Колегата предложи да ме замести зад волана. Амбициран да не изпусна беглеца, отказах.
За случилото се впоследствие Хари знаеше само от чужди разкази. Близо до квартал „Виндерн“ автомобил излязъл от една бензиностанция. Шофирал младеж, току-що взел книжка. Отбил се в бензиностанцията да купи цигари за баща си. Патрулката повлякла автомобила през загражденията пред железопътните релси, отнесла навеса над спирка, където само допреди две минути чакали петима-шестима души, и се спряла в платформата от другата страна на жп линиите. Колегата на Хари изхвърчал през прозореца. Открили го на двайсетина метра по-надолу. Ударил се челно в ограден стълб с такава сила, че стълбът се огънал. За да установят самоличността му, се наложило да му вземат пръстови отпечатъци. Младежът в другия автомобил останал парализиран от врата надолу.