— Ти ли си, Тука! Ах ти, полов атлет такъв! — В устата на Монгаби проблесна златен зъб. — Да ти кажа, не се оплаквам.
„И този ако не е сводник!“ — прецени го Хари.
— Хари, запознай се с Теди Монгаби, най-закоравелия сводник в Сидни. В бранша е от двайсет години и още кръстосва улиците заедно с питомките си. Не си ли вече стар за тази работа, Теди?
Онзи разпери ръце с широка усмивка.
— Тук се чувствам добре, Тука. В центъра на събитията. Затвориш ли се в кабинет, бързо ще изгубиш и поглед върху общата картина, и контрола над положението. А в нашия бранш контролът е най-важното. Хората са като кучетата. Неконтролираното куче е нещастно. А нещастните кучета хапят.
— Щом казваш, Теди. Виж, много ми се ще да си поговорим с две-три от твоите момичета. Издирваме един злодей. Не е изключено да се е навъртал наоколо.
— Дадено. Кажи само коя да извикам.
— Сандра тук ли е?
— Сандра е тук непрекъснато. Сигурен ли си, че ти трябва само за приказки?
— Да, от друго няма нужда. Ще седнем в „Паладиум“. Ще я пратиш ли да се отбие за малко?
Пред заведението викач приканваше с окуражителни, цинични реплики минувачите да влязат. Щом видя Ендрю, мъжът просия. Двамата размениха няколко думи и викачът ги пропусна покрай касата. Тясно стълбище се спускаше към подземие, където се помещаваше сумрачен стриптийз клуб. Шепа мъже седяха до масите в очакване на следващото шоу. Хари и Ендрю намериха свободно сепаре в дъното на заведението.
— Тук всички те познават? — подпита го Хари.
— Всички, които имат полза от познанството си с мен, или аз имам полза от познанството си с тях. Навярно и полицията в Осло съжителства в подобна симбиоза с подземния свят, а?
— Да, но ми се струва, че поддържаш по-сърдечни контакти с твоите хора от ъндърграунда, отколкото ние.
Ендрю се разсмя.
— Изпитвам известно родство с тях. Ако не ме бяха взели в полицията, вероятно и аз щях да попадна в този бранш.
Черен минижуп на високи ботуши заслиза бавно по стълбите. Под черната къса коса надничаше тежък, замрежен поглед. Жената се приближи до масата им. Ендрю издърпа един стол.
— Сандра, това е Хари Хоули.
— Сериозно? — тя се усмихна накриво със сочните си начервени устни.
Липсваше един кучешки зъб. Хари пое студената ѝ, мъртвешки бледа ръка… Това момиче му се стори познато. Навярно я бе мяркал вечерно време по Дарлингхърст Роуд, само че с различен грим и в друг тоалет?
— По какъв повод ме търсите? Бандити ли издирваш, Кенсингтън?
— И то много особен бандит, Сандра. Обича да души с голи ръце. Да ти звучи познато?
— Познато? Половината от клиентите ни отговарят на това описание. Наранил ли е някого?
— Доста жени. А фатално са завършили срещите му с онези от жертвите, успели да го идентифицират — отвърна Хари. — Да си виждала някъде този тип? — и ѝ показа снимка на Еванс Уайт.
— Не — тя изобщо не погледна снимката и се обърна към Ендрю. — Този откъде се появи, Кенсингтън?
— От Норвегия е, полицай. Сестра му е работела в „Ди Олбъри“. Миналата седмица я намериха изнасилена и убита. На двайсет и три години. Хари си е взел отпуск и е пропътувал разстоянието дотук, за да открие виновника.
— Моите съболезнования — едва сега Сандра огледа снимката. — Да.
— Какво имаш предвид? — оживи се Хари.
— Да, виждала съм го.
— А… познаваш ли го?
— Не, но съм го засичала да се мотае по Дарлингхърст Роуд. Нямам представа какви ги върши, но ми е познат по физиономия. Мога да поразпитам…
— Много ще сме ти благодарни… Сандра — увери я Хари.
Тя се усмихна.
— Трябва да се връщам на работа, момчета. Е, до скоро.
И тя изчезна по същия път, по който бе дошла.
— Супер! — възкликна Хари.
— Супер? Само защото някой го е видял в „Кингс Крос“? Не е забранено да се шляеш по Дарлингхърст Роуд, нито да чукаш проститутки. Каквото и да казва законът, това отдавна не се смята за престъпление.
— Не го ли усещаш, Ендрю? В Сидни живеят четири милиона души, а тя е видяла онзи, когото сме взели на прицел. Това, разбира се, не доказва нищо, но е знак, нали? Не усещаш ли, че напипахме гореща следа?
Спряха музиката, затъмниха осветлението. Гостите на заведението насочиха вниманието си към сцената.
— На Еванс Уайт ли залагаш?
— Да — кимна Хари. — Всяка фибра от тялото ми крещи името му. Интуицията ми го подсказва.
— Интуиция?
— Шестото чувство не е вятър работа, Ендрю. Замисли се.
— Замислям се, но не долавям интуицията ми да работи. Ако обичаш, обясни ми как функционира твоето шесто чувство.