— Видяла го е проститутка, която се друса с ЛСД и която вероятно изобщо няма да се съгласи да излезе на светло — натърти Уодкинс и се обърна към Йонг. — Какво казаха самолетните компании?
— Полицаите от Нимбин лично са засекли Уайт по главната улица три дни преди убийството. Нито „Ансет“, нито „Кантас“ откриха името му в списъците с пасажери в периода между въпросния ден и деня на убийството.
— Това не означава нищо — избоботи Либи. — Никой наркодилър не пътува с истинската си самоличност. А не е изключено да се е придвижил с влак. Или с кола, ако е разполагал с достатъчно време.
Хари се сгорещи.
— Повтарям: според американско статистическо проучване седемдесет процента от всички жертви на убийства познават извършителя. И въпреки това ние хвърляме всичките си сили в издирването на сериен убиец, макар да ни е пределно ясно, че имаме по-големи шансове да спечелим от лотарията, отколкото да го открием. Нека вложим усилия там, където шансовете са на наша страна. Набелязахме заподозрян, срещу когото сочат немалко улики. Сега трябва да го поразтърсим. Да действаме, докато следите са още пресни. Да го приберем в ареста и да размахаме пред лицето му всички улики, които ни дават основания да го привлечем като обвиняем. Да го подтикнем да стъпи накриво. В момента Уайт се намира в твърде изгодна позиция, защото разследването се закучи яко.
— Хм… Няма да изглежда никак добре, ако виновникът се окаже човек, който през цялото време е бил под носа ни, а ние изобщо не сме предприели никакви мерки — заразсъждава на глас Уодкинс.
В същия миг вратата се отвори и влезе Ендрю.
— Добър ден, колеги. Прощавайте за закъснението. Но все някой трябва да бди над сигурността по улиците. Какво става, шефе? Бръчките по челото ти са дълбоки колкото долината Джеймисън.
Уодкинс въздъхна.
— Умуваме доколко оправдано би било известно пренасочване на ресурсите: да изоставим за малко версията за сериен убиец и да съсредоточим усилията си върху Еванс Уайт. Или Анджелин Хъчинсън. Според Хоули алибито им издиша.
Ендрю се засмя и извади ябълка от джоба си.
— Много ми се ще да видя как бременно момиче с тегло четирийсет и пет килограма ще удуши снажна скандинавска матрона, а после ще я изнасили.
— Просто предположение — смотолеви Уодкинс.
— Колкото до Еванс Уайт, забравете — Ендрю избърса ябълката в ръкава на якето си.
— Защо?
— Говорих с мой информатор. В деня на убийството е бил в Нимбин, за да се запаси с известно количество трева. Чул за качествената стока на Еванс Уайт.
— И?
— Пропуснали обаче да го предупредят, че Уайт не търгува в дома си, и моят човек се разкарал до имението му. Разгневеният стопанин, с карабина под мишница, го прогонил. Показах му снимка на Уайт. Съжалявам, но без съмнение Еванс Уайт се е намирал в Нимбин в деня на убийството.
В стаята се възцари тишина. Нарушаваше я само бръмченето на вентилатора и хрускането, когато Ендрю отхапа голямо парче ябълка.
— И пак сме в изходна позиция — въздъхна Уодкинс.
Хари и Биргита се уговориха да се срещнат до Операта в пет следобед за чаша кафе, преди тя да отиде на работа. Кафенето обаче се оказа затворено. Заради балетен спектакъл, уточняваше оставената бележка.
— Все изниква нещо непредвидено — изкоментира Биргита.
Застанаха до парапета и се загледаха към предградието Кирибили на отсрещния бряг.
Ръждясала, грозна лодка с руски флаг се плъзна по водата и продължи към Порт Джаксън. Наклонените бели платна изобщо не помръдваха.
— А сега какво ще правиш? — попита тя.
— Тук вече нямам работа. Ковчегът на Ингер Холтер пътува към Норвегия. Днес ми се обадиха от погребалната агенция. Посолството е уредило въздушния транспорт. Използваха специализирания медицински термин mors, ще рече труп. Една норвежка поговорка гласи, че любимото дете има много имена, но явно и смъртта има.
— Кога заминаваш?
— Когато всички, с които Ингер Холтер доказано е поддържала контакт, са извън подозрение. Утре ще разговарям с Маккормак. Най-вероятно ще тръгна преди уикенда, ако не изникне конкретна следа. Разследването най-вероятно ще се проточи и сме се разбрали с посолството да ни държи в течение и занапред.
Биргита кимна. До тях застана група японски туристи. Жуженето на фотоапарати се смеси с какофонията от бърборенето им, крясъците на чайките и бръмчащите мотори на минаващи лодки.
— Впрочем знаеш ли, че архитектът на Операта в Сидни си тръгнал, преди да я завършат? — попита неочаквано Биргита.