Хари сложи показалец пред устните му.
— Тихичко, ако обичаш. Виждаш ли онзи здравеняк с обръснатата глава до вратата? Приликата не се забелязва от пръв поглед, но той се пада братовчед на онзи, чиято глава строшихте с бухалката снощи. Днес настоя да ме придружи. Неговата работа е да ти запуши устата и да те държи здраво, докато аз сваля превръзката и забия това симпатично острие в единственото място по тялото ти, където няма да оставя следа. Просто защото там вече има пробита дупка, нали?
Хари стисна леко дясното рамо на болния. В очите му избиха сълзи и гръдният му кош се заповдига бурно. Погледът му заподскача между Хари и Либи. Човешката природа е гъста, непроходима гора, но когато раненият отвори уста, Хари сякаш съзря противопожарна просека. Без съмнение говореше истината:
— Каквото и да ми сторите, Еванс Уайт ще ме накаже десетократно по-жестоко, ако разбере, че съм го изпял. И тримата с вас знаем, че дори да имах какво да ви кажа, щях да си замълча. Почвайте ме, но преди това да ви предупредя: на погрешен път сте. На много погрешен път.
Хари погледна Либи. Той поклати леко глава. Хари се замисли за миг, после стана и остави шиша върху нощното шкафче.
— Бързо възстановяване! — пожела на ранения.
— Аста ла виста — отвърна онзи и се прицели в него с показалец.
На рецепцията на хотела му предадоха, че са го търсили по телефона. Хари разпозна номера на управлението и веднага позвъни от стаята си. Вдигна Йонг Сю.
— Още веднъж прегледахме всички досиета и проведохме по-обстойна проверка. Три години след извършването им някои провинения се зачеркват от официалните досиета. Така е по закон. Нямаме право да държим провинения с изтекла давност в регистрите. Но когато става дума за престъпления със сексуален подтекст… да го кажем така: пазим копия от докладите в неофициална картотека. Натъкнах се на нещо интересно.
— Какво?
— Официалното досие на хазяина на Ингер Холтер, Хънтър Робъртсън, беше чисто като сълза. Но като се поразтърсих, се оказа, че два пъти е бил глобяван за публично разголване. Грубо разголване.
Хари се питаше кое разголване е деликатно.
— Тоест?
— Опипване на собствените гениталии на обществено място. Това, разбира се, може да се окаже съвсем безобидно, но има и още. Либи се отбил при него. Не го заварил вкъщи. Зад вратата лаело злобно куче. Появил се съседът. С Робъртсън имали уговорка съседът да разхожда и да храни кучето всяка сряда вечер. Човекът имал ключ за дома му. Либи го попитал дали стопанинът е отсъствал и в срядата преди убийството на Ингер Холтер. Съседът потвърдил.
— Е, и?
— В предишните си показания Робъртсън посочи, че е прекарал въпросната вечер сам в дома си. Исках да те уведомя незабавно.
— Какво ще предприемете? — Хари усети как пулсът му рязко се ускори.
— Утре сутринта ще го отведем с полицейска кола.
— Хм… Кога и къде си е показвал прелестите?
— Да видим… Май в някакъв парк. Да. В Грийн парк, един малък…
— Знам къде е. — Хари бързо обмисли възможностите. — Ще се поразходя. Там се подвизава един и същи контингент. Може да изскочи нещо.
Хари записа датите на непристойните прояви в малкия си черен рекламен бележник, дежурен подарък от баща му за Коледа.
— Само за майтапа, Йонг. Какво е тогава деликатно разголване?
— Да си на осемнайсет, под въздействието на спиртни напитки и да си покажеш задника на минаващ полицейски патрул в деня на Националния празник на Норвегия.
От смайване Хари не успя да обели и дума.
Йонг се разкиска по телефона.
— Как… ? — успя само да промълви Хари.
— Направо невероятно е колко информация може да се открие с помощта на две-три пароли и съдействието на датски колега от съседния кабинет — засмя се чистосърдечно Йонг.
Хари усети как започва да кипва.
— Нали не се сърдиш? — в гласа на австралийския му колега изведнъж се появи притеснена нотка, задето вероятно е преминал границата на колегиалността. — На никого не съм го казал.
Звучеше толкова разтревожен, че Хари веднага му прости.
— В патрула се возеше и полицайка. После ми отправи комплимент за стегнатите ми задни части — поясни Хари.
В слушалката се разнесе ведър смях.
Фотоклетките в парка явно прецениха, че се е стъмнило достатъчно, за да активират осветлението. Хари се устреми към пейката. Веднага позна сивия абориген.