— Нямам представа.
Хари забеляза, че Робъртсън поглежда нетърпеливо часовника си. Явно началният час на шоуто наближаваше.
— Последен въпрос. Какво знаете за Еванс Уайт?
Робъртсън го изгледа с воднисти светлосини очи. Не проблясваше ли в погледа му страх?
— Почти нищо.
Хари прекрати разпита. Не постигна особен напредък. У него кипеше желание да преследва виновника, да го открие и залови, но онзи непрекъснато му се изплъзваше. Майната му! След няколко дни си занимава, но тази мисъл не го накара да се чувства по-добре.
— За свидетелите… — смотолеви Робъртсън. — Ще съм ви благодарен, ако не…
— Няма да провалям представлението ви. Знам, че зрителите ще извлекат полза.
Хари си извади цигара и пъхна кутията в джоба на якето на Джоузеф. Стана.
— Лично на мен спектаклите на вдовицата ми доставяха голямо удоволствие.
В „Ди Олбъри“ кипеше обичайната приповдигната атмосфера. Уредбата дънеше култовото парче „Валят мъже“, а на сцената танцуваха три момчета. Ако не се броят наметките им, си бяха кажи-речи голи, а публиката ги окуражаваше с викове и пригласяше. Хари погледа малко, после се отправи към бара, където Биргита обслужваше.
— Защо не пееш, хубавецо? — попита познат глас.
Хари се обърна. Тази вечер Ото не беше в обичайните си женски одежди и тежък макиаж, а се бе издокарал в копринена розова риза с дълбоко деколте. Дискретният туш върху миглите и бледото червило показваха, че все пак Ото е положил известни грижи за вида си.
— Никакъв ме няма в пеенето, Ото. Съжалявам.
— Уф, вие, скандинавците, всичките сте еднакви. Не можете да се отпуснете, преди да излочите такова количество алкохол, че да станете напълно неспособни за… сещаш се какво имам предвид.
Хари се усмихна на свенливо спуснатите му клепачи.
— Не си прави труда да флиртуваш с мен, Ото. Аз съм обречена кауза.
— Безнадежден хетеро, а?
Хари кимна.
— Дай поне да те почерпя едно, хубавецо. Какво ще пиеш?
Ото поръча грейпфрутов сок за Хари и коктейл „Блъди Мери“ за себе си. Вдигнаха наздравица. Ото пресуши половината чаша на един дъх.
— Единствено алкохолът лекува любовна мъка — поясни той и изгълта остатъка, потръпна, поръча си още един коктейл и впери поглед в Хари. — Значи никога не си правил секс с мъж. Дори насън?
Хари повъртя чашата в ръка.
— Насън — да. В кошмарите ми.
— Опа! Ето, виждаш ли! — размаха показалец Ото. — Любопитството те гложди. Няма как да измамиш подсъзнанието си, хубавецо. В очите ти виждам, че го носиш. Въпрос на време е да се отключи.
— Винаги съм чакал някой да събуди гея в мен — издекламира Хари с иронична прочувственост. — Извинявай, Ото, но не на мен тия. Сексуалната ориентация е генетично заложена. Или се раждаш такъв, или не. Пълна глупост е да си го обясняваме със средата и семейството.
— Ама какви ги говориш? А аз винаги съм хвърлял вината върху сестра ми и майка ми! — извика Ото и се плесна театрално по челото.
Хари пропусна изблика му покрай ушите си и продължи:
— Учените се сдобиха с повече яснота по въпроса, защото през последните години клиничните проучвания на мозъците на хомосексуалисти се увеличиха. Пандемията от СПИН осигури на специалистите повече трупове на несъмнени хомосексуалисти…
— Безспорно една от най-положителните страни на болестта — отбеляза Ото и засмука от сламката.
— Учените са открили разлики между мозъците на хора с еднополова и разнополова сексуална ориентация.
— Мозъците на хетеросексуалните са по-малки. Кажи ми нещо, което не знам, хубавецо.
— Парадоксът е, че според изследователите миниатюрната клапа — или в каквото се състои въпросната разлика — се унаследява.
— Е, и? — забели очи Ото. — Ти какво? Да не си мислиш, че гейовете не могат да чукат жени, ако им се наложи? Ако обществото го изисква от тях? Ако не им оставя друг избор? — Ото направи недвусмислен жест. — При липсата на друг партньор жената се явява своеобразен заместител. Същият социален механизъм подтиква и хетеросексуални мъже да се чукат със себеподобни в затвора.
— Значи гейовете правят секс и с жени?
— За щастие никога не съм попадал в менталния затвор, в който живеят повечето гейове, защото съм израснал в творческо семейство и още на десет години се обявих за гей — за да се направя на интересен. После не намерих основания да се отмятам. Затова за мен е толкова трудно да си представя ситуация, в която бих се чукал с жена, колкото за теб е да си представиш каква безизходица би те тласнала да скочиш на младежа от съседната килия. Макар че за теб вероятно ще е по-лесно…