Тууомба го тупна по рамото.
— Занасям те, Хари. Не се притеснявай.
Той се засмя, а Хари се почувства още по-глупаво.
— Реагираш като повечето светлокожи. Какво друго да очаква човек? Изтъкан си от предразсъдъци.
— Предразсъдъци? — Хари усети първите признаци на раздразнение. — Казал ли съм нещо…
— Не е въпросът какво казваш, а какво очакваш от мен на подсъзнателно ниво. При най-малкото подозрение, че си изпуснал необмислена реплика, очакваш да се нацупя като сърдито хлапе. И през ум не ти минава, че съм достатъчно интелигентен да съобразя: чужденец си и е напълно нормално да задаваш такива въпроси. Ти например едва ли ще се обидиш, ако японски туристи в Норвегия не знаят как се казва вашият крал — смигна му Тууомба. — Не си изключение, Хари. Светлокожите австралийци също истерясват в опасенията си да не изтърсят нещо неуместно. Ето тук се крие най-големият парадокс. Първо отнемат достойнството на народа ни, а когато то е безвъзвратно изгубено, треперят от страх да не го потъпчат.
Тууомба въздъхна и обърна едрите си бели длани към Хари. „Като калкани са“ — помисли си той.
Плътният приятен тембър на Тууомба трептеше на собствена честота и не му се налагаше да надвиква околния шум, за да го чуят.
— Разкажи ми за Норвегия, Хари. Четох колко е красиво. И студено.
Хари подзе да му разправя: за фиорди, планини и хора, живеещи между тях; за унии, потисничества, за Ибсен, Нансен и Григ; за северната страна, чийто народ открай време е имал самочувствието на предприемчив и далновиден, но самата тя напомняла бананова република; тази страна бе печелила от горите и пристанищата си, когато холандци и англичани са търсили да купуват дървен материал; бе използвала природните си дадености — водопадите си — след навлизането на електричеството в бита, а отгоре на всичко кажи-речи пред входната си врата е открила нефтени залежи.
— За разлика от шведите и датчаните ние никога не сме изнасяли стока, която да се превърне в наша емблема по света — нямаме нито „Волво“, нито „Туборг“. Изнасяме природата си и не ни се е налагало да напъваме мозъците си. Норвежците са галеници на съдбата.
Разказа на Тууомба за Ондалснес, градче в Румсдален, сгушено между високи планини. Там било толкова красиво, че майка му непрекъснато повтаряла: Бог създал първо това късче земя и толкова се улисал да сътвори дивната природа в Румсдален, че за да успее до неделя, се наложило да претупа надве-натри останалия свят.
Разказа как с баща му са ходили за риба в ранни зори през юли, как са седели на брега, упоени от аромата на морска вода, огласяни от крясъците на чайките, заобиколени от планини — застинали, безмълвни стражи около малкото им кралство.
— Баща ми е от Лешаскуг, селце по на север в долината. С майка ми се запознали на селска забава в Ондалснес. Все крояха планове как след като се пенсионират, ще се върнат там.
Тууомба кимна и надигна бирата си, а Хари едва натопи устни в поредния сок. От толкова грейпфрут горчивината се бе пропила в стомаха му.
— Ще ми се и аз да ти разкажа откъде идвам, Хари, но такива като мен не принадлежат към определено място или племе. Израснах в къщурка под магистралата към Бризбейн. Никой не знае от кое племе е бил баща ми: появил се и офейкал толкова бързо, че не останало време да го питат. А майка ми пет пари не дава за произхода си. Вълнува се само как да изкрънка няколко долара за бутилка вино. Аз съм мъри — и толкова.
— А Ендрю?
— Не ти ли е споделял?
— Какво?
Тууомба отдръпна ръцете си от масата. Между очите му се вряза дълбока бръчка.
— Ендрю Кенсингтън е дърво без корен — по-зле дори от мен.
Хари не настоя за подробности, но след още една бира Тууомба сам се върна на темата.
— Вероятно е редно той да ти разправи историята си, защото е израснал при необичайни условия. Той е от първото поколение безродни аборигени.
— Какво означава това?
— Дълга история. Разковничето се крие в гузната съвест. От началото на двайсети век политиката към коренното население носи отпечатъка на угризенията на институциите заради издевателствата, на които е бил подложен нашият народ. Жалко само, че добрите намерения невинаги водят до положителна промяна. Ако властите искат да упражняват влияние над определена народност, първо трябва да я разберат.
— А никой не е разбрал аборигените?
— Политиката спрямо тях е преминала различни тенденции. Аз например съм част от принудително урбанизираното поколение. След Втората световна война властите решават да променят следваната дотогава линия и да се опитат да асимилират коренните жители, вместо да ги изолират. Новите мерки включвали контрол на жилищата ни и дори на брачните ни партньори. Мнозина са били принудително заселвани в градовете, за да се приспособят към европейската градска култура. Кампанията дала катастрофални резултати. За кратко време аборигените оглавили всички черни статистики: за алкохолизъм, безработица, разводи, проституция, престъпност, насилие, наркомания и каквото още се сетиш. Аборигените са били и си остават социалните аутсайдери на Австралия.