— Добре. Ще им изпратя положителна атестация за престоя ти при нас, Хоули. Доколкото разбрах, в Норвегия те спрягат за повишение.
— Още не са ми съобщили, сър.
— Стига си работил за днес. Разгледай Сидни, преди да си отидеш.
— Само искам да проверя алибито на Алекс Томарос, сър.
Маккормак продължи да гледа облачния, нагорещен, задушен град.
— Понякога ме наляга носталгия, Хоули. Домъчнява ми за красивия остров.
— Не ви разбрах, сър.
— Аз съм киви, Хоули. Така наричат австралийците пришълци от Нова Зеландия. На десет години пристигнах тук с родителите ми. Там хората се държат по-човешки помежду си. Или поне така е останало в спомените ми.
— Ще отворим чак след няколко часа — заяви начумерената чистачка с метла в ръка.
— Няма проблеми. Имам уговорка с господин Томарос — Хари се чудеше дали норвежката полицейска значка би укрепила авторитета му пред госпожата.
Не се наложи. Тя отвори вратата, колкото той да се промуши вътре. В помещението миришеше на прокиснала бира и на препарат за почистване. Необяснимо защо „Ди Олбъри“ му се стори по-малък сега, на дневна светлина и безлюден.
Откри Алекс Томарос, известен още като мистър Бийн и Фидлър Рей, в офиса зад бара. Хари се представи.
— С какво да ви помогна, господин Хоули? — избъбри бързо управителят. Говореше с ясен акцент. Подобно на много чужденци, прекарали известно време в някоя страна, и той си бе изработил своя разновидност на местния език.
— Благодаря, задето откликнахте на молбата ми в толкова кратък срок, господи Томарос. Знам, че и други мои колеги са се отбивали да ви разпитват, затова ще се постарая да бъда кратък и…
— Надявам се да приключим бързо. Както виждате, имам доста работа. Знаете как е при нас, счетоводителите…
— Ясно. Прочетох в показанията ви, че вечерта, когато Ингер Холтер е изчезнала, сте били тук, в бара, и сте отчитали оборота от касата. Имаше ли и други хора при вас?
— Ако бяхте прочели протокола по-внимателно, непременно щяхте да знаете, че бях сам. Все съм сам…
Гледайки надменното изражение и влажните устни на Алекс Томарос, които бълваха слюнка, Хари изобщо не се съмняваше в истинността на последното.
— … дойде ли време да изчислявам наличността в касата. Сам-самичък. Стига да искам, съм имал безброй възможности да задигна несметни суми, без някой изобщо да забележи кражбата.
— Технически погледнато, не разполагате с алиби за въпросната вечер?
— Технически погледнато, се обадих на майка ми в два след полунощ да ѝ кажа, че съм приключил и се прибирам.
— Чисто хипотетично е възможно да сте свършили доста неща между един и два часа през нощта, господи Томарос. Не казвам, че сте заподозрян, но…
Управителят го гледаше, без да мига.
Хари започна да разлиства празния си бележник, все едно търсеше конкретни данни.
— Впрочем защо позвънихте на майка си? Не ви ли се струва малко необичайно човек да се обади по телефона в два през нощта само за да съобщи подобна дреболия?
— Майка ми обича да е в течение къде се намирам. Полицията разговаря и с нея. Не разбирам защо се налага пак да предъвкваме едни и същи неща.
— Вие сте грък, нали?
— Австралиец съм и живея тук от двайсет години. Родителите ми са гърци, майка ми получи австралийско поданство. Нещо друго? — Томарос умееше да се владее.
— Показали сте интерес към Ингер Холтер на по-лична основа. Как приехте факта, че ви е отблъснала и е показала предпочитанието си към други мъже?
Томарос си облиза устните и понечи да заговори, но се отказа. Върхът на езика му се показа. „Като на малка змия — помисли си Хари. — Окаяна черна змия, която всички презират и смятат за безобидна.“
— Канил съм госпожица Холтер на вечеря, ако намеквате за това. И не само нея. Попитайте другите момичета. Например Катрин и Биргита. Държа изключително много на добрите взаимоотношения с моите служители.
— Вашите служители?
— На практика се явявам…
— Шеф на бара. И как ви понесе появата на гаджето ѝ?
Очилата на Томарос започнаха да се запотяват.
— Ингер поддържаше приятелски отношения с голяма част от клиентите и няма как да знам, че един от тях е бил и неин интимен партньор. Значи е била обвързана с клиент? Радвам се за нея…
И без да впряга способностите си на психолог, Хари прозря опита на Томарос да се престори на равнодушен.
— И нямате представа с кого точно са я свързвали повече от приятелски чувства?