Управителят сви рамене.
— С клоуна например, но неговите интереси клонят в друга посока…
— С клоуна?
— Казва се Ото Рехтнагел и е редовен посетител. Ингер често му даваше храна за…
— … за кучето! — извика Хари.
Томарос подскочи на стола. Хари стана и заби юмрук в дланта си.
— А така! Ето какво е станало значи! Ето каква била работата! Вчера видях един от сервитьорите да подава на Ото хартиен плик. Вътре е имало остатъци за кучето! Самият той ми спомена, че отглежда домашен любимец. Във вечерта преди убийството, на тръгване от бара Ингер е казала на Биргита, че ще вземе от кухнята храна за кучето. През цялото време изхождахме от презумпцията, че остатъците са били за кучето на хазяина ѝ. Тасманийският дявол обаче излезе вегетарианец. Знаете ли какво са представлявали тези остатъци, господин Томарос? Къде живее Ото Рехтнагел?
— Божичко, откъде да знам? — ужаси се управителят. Беше избутал стола си назад чак до рафта с книги.
— Добре тогава. Чуйте ме. Да не сте обелили и дума за нашия разговор, нито дори пред любящата ви майка. Иначе ще се върна и ще ви откъсна главата. Разбрахте ли, мистър Бий… господин Томарос?
Онзи само кимна.
— А сега ми услужете с телефон.
Вентилаторът скриптеше жаловито, но никой в стаята не забелязваше. Всички бяха насочили вниманието си към Йонг, който бе поставил фолио с картата на Австралия в шрайбпроектора. Отделни места върху картата бяха отбелязани с червени точки, обозначени с дати.
— Тук се вижда къде и кога са извършени онези изнасилвания и убийства, които според нас почти сигурно са дело на нашия човек. Досегашните ни опити да открием пространствена или хронологическа закономерност в почерка на престъпника все удряха на камък. Но по всичко личи, че този път Хари постигна успех.
Йонг наложи второ фолио върху първото. Сините точки по него почти се припокриваха с червените отдолу.
— Какво е това? — нетърпеливо попита Уодкинс.
— Свалих карта със спирките в турнето на Австралийския пътуващ лунапарк.
Вентилаторът продължаваше плачливата си балада, но иначе в оперативната зала настъпи тишина.
— Майчице, пипнахме го! — възкликна Либи.
— От статистическа гледна точка вероятността това да се дължи на случайност възлиза на около едно към четири милиона — усмихна се Йонг.
— Я чакайте малко. Кой е заподозреният? — намеси се Уодкинс.
— Ето този мъж — Йонг сложи трето фолио.
Над предпазлива усмивка върху бледо, поувиснало оттук-оттам лице, гледаха тъжни очи.
— Хари ще ви го представи.
— Пред вас е Ото Рехтнагел, професионален клоун, на четирийсет и две години. През последното десетилетие гастролира из страната с Пътуващия лунапарк, през останалото време живее в Сидни и изнася представления на свободна практика. Понастоящем ръководи малка циркова трупа, която организира спектакли в града. Проверките ни показаха чисто съдебно минало, никога не е попадал в полезрението на полицията във връзка със сексуални престъпления и му се носи славата на добродушен шегобиец, макар и малко ексцентричен. Съмнение обаче хвърля фактът, че е познавал покойницата, бил е редовен клиент на заведението, където е работела, и с времето са се сприятелили. В нощта, когато е била убита, жертвата вероятно е отивала в дома му. С храна за кучето му.
— Храна за кучето в един и половина през нощта? — разсмя се Либи. — От посещението май е искал да намаже по-скоро стопанинът.
— Засягаш точно най-голямата загадка в случая — кимна Хари. — Ото Рехтнагел поддържа имидж на стопроцентов хомосексуалист още от десетгодишен.
Уточнението предизвика трескав мълвеж около масата.
— Да не твърдиш, че такъв отявлен гей може да е убил седем жени и да е изнасилил шест пъти повече?
Преди малко Маккормак бе влязъл в залата. Предварително го бяха осведомили за подробностите.
— Ако цял живот си бил щастлив гей, заобиколен само от себеподобни, сигурно е нормално да се изплашиш, когато един ден забележиш, че палавникът в панталона ти се размърдва при вида на апетитен женски бюст. Живеем в Сидни, единствения град в целия свят, където има скрити хетеросексуалисти.
Гръмкият смях на Маккормак заглуши квакащия кикот на Йонг, чиито очи заприличаха на две цепки.
Уодкинс обаче не се поддаде на ведрото настроение. Почеса се по главата.
— И все пак съзирам известни несъответствия. Защо човек, проявил толкова хладнокръвие и пресметливост в деянията си, ще допусне подобна аматьорска грешка? Да покани жертвата в дома си… Откъде е бил сигурен, че Ингер не е споделила с някого къде отива. Така щяхме веднага да го открием. Освен това всичко сочи, че другите жертви са избрани случайно. Защо изведнъж убиецът ще наруши принципа си и ще набележи познато момиче?