Хари кимна. Продължаваше да гледа букета.
— Вярваш ли в случайностите?
— Донякъде. Животът е низ от взаимосвързани, крайно невероятни случайности. Когато купиш лотариен билет и ти се падне номер 822531, вероятността да изтеглиш точно този билет е едно на милион.
Хари кимна повторно.
— Притеснява ме фактът, че вече няколко пъти ми се пада един и същи номер.
— Сериозно? — Ендрю се надигна със стон в леглото. — Разкажи ми.
— Още с пристигането си в Сидни научавам, че макар да не си бил предвиден като член на разследващата група, си настоял да ти възложат убийството на Ингер Холтер с изричната молба да си партнираш с мен, чужденеца. Това е достатъчно да събуди немалко въпроси. После ме запознаваш с един от приятелите ти под предлог, че едно посещение в цирка ще ни помогне да убием времето. От четири милиона души в Сидни още първата вечер се запознавам с въпросния човек. Какво съотношение! Едно към четири милиона. Същият тип се появява отново и с него дори сключваме личен облог за сто долара, но по-важното е, че се появява не къде да е, а именно в бара, където е работила Ингер Холтер. Нещо повече: с нея са се познавали! Вероятността е горе-долу същата! Докато стесняваме обръча около предполагаемия убиец в лицето на Еванс Уайт, най-ненадейно ти изваждаш от шапката си заек: информация от твой човек, който бил видял Уайт, един от осемнайсет милиона души на континента, и то не къде да е, а точно в Нимбин във вечерта на убийството!
Ендрю придоби дълбоко замислен вид.
— И съвсем непринудено ми даваш адреса на кръчма, „най-случайно“ посещавана редовно от бандата на Уайт, та те да потвърдят под натиск версията, в която всички се опитвате да ме убедите: Уайт не е замесен в убийството.
Две медицински сестри влязоха. Едната хвана долната табла на леглото.
— Съжалявам, но времето за свиждане приключи — заяви другата с вежлив, но категоричен тон, — Господин Кенсингтън има насрочен час за електроенцефалограма и лекарите го очакват.
Хари се наведе към ухото на Ендрю:
— При по-оптимистична оценка мога да мина най-много за средноинтелигентен мъж, но схващам, че се опитваш да ми кажеш нещо. Само не стоплям защо толкова го увърташ. И защо имаш нужда от мен. Да не би някой да те държи с нещо?
Хари продължи да върви успоредно с леглото, докато сестрите го избутаха от стаята и продължиха по коридора. Ендрю бе отпуснал глава на възглавницата със затворени очи.
— Хари, ти сам каза, че светлокожите и аборигените са съчинили сходни митове за сътворението, защото хората, независимо къде се намират, градят представите си за непознати явления в съответствие с изконно заложени мисловни нагласи. От една страна, по-голяма глупост май не съм чувал, от друга, се надявам да си прав. В такъв случай просто затвори очи и виж…
— Ендрю! — просъска Хари в ухото му. Спряха пред болничния асансьор и едната сестра отвори вратата. — Не се бъзикай с мен, Ендрю, чуваш ли! Ото ли е? Ото ли е Бубур?
— Как… — болният отвори очи.
— Довечера ще го закопчаем. След представлението.
— Не! — Ендрю се надигна рязко в леглото, ала едната сестра го принуди отново да легне с внимателно, но категорично движение.
— Лекарят ви предупреди изрично да пазите пълен покой, господин Кенсингтън. Не забравяйте, че сте получили тежко комоцио. Не можете да ни последвате — обърна се тя към Хари.
Ендрю пак се изправи.
— Изчакай, Хари! Дай ми два дни отсрочка. Отложи го с два дни. Разкарай се, сестро!
Той плесна ръката, която се опита отново да го прикове към леглото.
Хари задържа горната табла, наведе се и прошепна бързо и настойчиво, като бълваше думите като храчки:
— Засега никой от другите не знае, че с Ото се познавате, но е въпрос на време да се разчуе. Колегите ти ще се усъмнят. Не мога да отложа ареста, освен ако не ми дадеш дяволски основателна причина. Веднага!
Ендрю сграбчи яката на ризата му:
— Вгледай се по-внимателно, Хари! Използвай очите си! Виж как… — той не довърши и се отпусна върху възглавницата.
— Какво да видя? — попита Хари, но Ендрю бе спуснал клепачи и размахваше ръка в отпращащ жест.
Изведнъж се сгърчи и смали. Стана толкова стар, съсухрен и черен в голямото бяло легло.
Едната сестра изблъска безцеремонно Хари и последното, което той видя, преди вратите на асансьора да се приплъзнат една към друга, беше голямата черна лапа на Ендрю, която продължаваше да маха отрицателно.
Единайсета глава