Уодкинс се прокашля.
— Да преговорим за последно: докато артистите се покланят след края на представлението, двамата с Хари влизаме през страничната врата зад кулисите. Разбрал съм се с пазача да я остави отворена. Поставил е и голяма табела с името на Рехтнагел на гримьорната. Ще завардим вратата и когато Рехтнагел се появи, ще го закопчаем. Щрак — белезниците. Оръжие се вади само при възникване на извънредна ситуация. Изнасяме се през задния изход, където ще ни чака полицейска кола. Либи ще остане в залата и ще даде сигнал по уоки-токито кога Рехтнагел идва към нас или ако надуши капана и се опита да се измъкне през главния вход. Да заемем позиции и да се помолим вътре да има климатик.
Зрителите в пълната малка, задушевна зала в театър „Сейнт Джордж“ посрещнаха вдигането на завесата с огромно въодушевление. Всъщност завесата не се вдигна, а падна. Клоуните се заоглеждаха объркани към тавана, откъдето кулисите се бяха откачили. После започнаха да размахват ръце в бурни жестове и да се щурат безцелно, за да махнат завесата. Препъваха се един в друг и извинително сваляха шапки пред публиката. От трибуните се разнесоха смехове и доброжелателни възгласи. В залата явно присъстваха доста приятели и познати на актьорите. Клоуните разчистиха сцената и я преобразиха в ешафод. Под звуците на погребален марш, изпълнен на барабан, на сцената излезе Ото.
Хари видя гилотината и се досети, че предстои да изпълнят вариация на илюзията, пресъздадена в „Дъ Пауър Хаус“. Тази вечер обаче под ножа явно щеше да мине кралицата. Ото носеше червена бална рокля и дълга бяла перука. Лицето му беше силно напудрено. И палачът се бе издокарал в нов костюм: черен, втален жакет. Големите уши и ципите под мишниците му придаваха вид на дявол.
„Или на прилеп“ — помисли си Хари.
Вдигнаха острието на гилотината, сложиха на дръвника една тиква и пуснаха острието. То се удари глухо в дръвника, все едно там изобщо не е имало тиква. Палачът вдигна победоносно на показ двете половини на едрия плод, а публиката крещеше и свиреше. След няколко сърцераздирателни сцени, по време на които кралицата плака, моли за пощада и безуспешно се опита да изпроси помилването си от облечения в черно, я завлякоха насила към ешафода, а под роклята се виждаше как рита бясно с крака — за огромно удоволствие на зрителите.
Вдигнаха острието, барабанът заудря гръмко, залата притъмня.
Уодкинс се наведе напред:
— И на сцената ли пресъздава убийства на блондинки?
Барабанният грохот стана оглушителен. Хари се огледа. Хората седяха като на тръни, някои се навеждаха напред с отворени уста, други си закриваха очите. В продължение на повече от сто години един и същи магически номер бе събуждал у няколко поколения един и същи страх и трепет. В отговор на неизречените му мисли Уодкинс пак се наклони напред:
— Насилието е като кока-колата и Библията. Винаги ще е на мода.
Барабанът продължаваше да бие. Хари усети известно забавяне на номера. Първия път, когато представиха илюзията, им трябваше значително по-кратко време. У палача се долавяше някакво безпокойство, той пристъпваше нервно на място и току поглеждаше към върха на гилотината, сякаш нещо не беше наред. Неочаквано, без публиката да забележи и най-дребната активност на сцената, острието полетя със свисък. Хари неволно се вцепени. Когато острието прониза врата на осъдената, през залата премина вълна от възклицания. Барабанът млъкна отведнъж, а главата тупна върху пода. Възцари се кънтяща тишина, после от редовете пред Хари и Уодкинс изригна вик. Безпокойството плъзна из залата, Хари присви очи, за да види какво става в сумрака. Палачът отстъпваше назад.
— Божичко! — прошепна Уодкинс.
От сцената се разнесе ръкопляскане. Чак сега Хари видя. От яката на обезглавеното тяло стърчеше гръбначният стълб — бяла змия, която кимаше бавно на публиката. От дупката, останала от прерязаната глава, на тласъци бликаше кръв и плискаше върху пода.
— Знаел е, че идваме да го приберем! — прошепна Уодкинс. — Знаел е! Дори се е облякъл като една от шибаните си жертви! — той се наведе съвсем близо до лицето на Хари. — Мамка му, Хоули! Мамка му!
Хари не знаеше от кое му прилоша — дали от касапницата, дали от неуместно употребената от Уодкинс дума „шибан“ по адрес на изнасилени жени, или от отвратителния дъх на австралийския му колега.
Пред палача за нула време се образува алена локва. Той, привидно в шок, се втурна да вдигне търколилата се глава. Строполи се с глухо тупване на пода, а двама от другите клоуни притичаха напред, докато се надвикваха: