— Включете осветлението!
— Пуснете завесата!
Други двама дотичаха със завесата и четиримата се стъписаха и започнаха да се гледат ту един друг, ту да вдигат глава към тавана. Иззад кулисите долетя вик, прожекторите присветнаха и изпукаха силно, после залата потъна в непрогледен мрак.
— Това вони на престъпление, Хоули, идвай! — Уодкинс сграбчи ръкава му, скочи и понечи да хукне към сцената.
— Мирувай — прошепна Хари и го застави да седне.
— Моля?
Осветлението се включи и сцената, допреди малко терен на невъобразим хаос от кръв, глави, гилотини, клоуни и завеси, лъсна празна. Там стояха само палачът и Ото Рехтнагел, последният с русата глава на кралицата под мишница. Залата ги отрупа с възторжени овации, които артистите приеха с дълбок поклон.
— Проклет да съм — прошепна Уодкинс.
В антракта Уодкинс си взе бира.
— Първият номер едва не ми докара инфаркт — оплака се той. — Още треперя, да му се не види. Дали да не го арестуваме още сега? Цялото това чакане започва да ме изнервя.
— И защо да избързваме? — сви рамене Хари. — Той няма да ходи никъде и не подозира нищичко. Предлагам да се придържаме към първоначалния план.
Уодкинс натисна дискретно копчето на радиостанцията, за да провери дали има контакт с Либи, останал в залата от съображения за сигурност. Полицейска кола вече била завардила задния вход.
Хари признаваше въздействената сила на новите технически подобрения в илюзията, но продължаваше да се чуди защо Ото е сменил Луи XVI с блондинка, в която повечето от зрителите навярно не разпознаваха историческа фигура. Вероятно е разчитал Хари да се възползва от безплатните билети и да присъства на спектакъла. Дали не се заиграваше с полицията? Хари беше чел, че някои серийни убийци с времето набират самочувствие, защото все успяват да се измъкнат от правосъдието. Или поведението на Ото следваше да се тълкува като молба най-после да го спрат? Съществуваше, разбира се, и трета възможност: екзекуцията на блондинката да се дължи просто на желание да внесат някаква промяна в цирковия номер.
Разнесе се звън.
— Пак се започва — въздъхна Уодкинс. — Дано да са приключили с убийствата за тази вечер.
По време на втората част от представлението Ото, в ловджийски дрехи, се промъкна на сцената, въоръжен с пистолет, и заоглежда изнесените на сцената декоративни дървета. Оттам се носеха птичи песнопения. Ловецът се опита да им подражава, докато се прицелваше между клоните. Разнесе се сух пукот, дулото на пистолета блъвна повесмо дим, нещо черно падна от дървото и се удари в сцената с глухо тупване. Ловецът се завтече и изненадан вдигна… черна котка! Ото се поклони дълбоко и напусна сцената под звуците на нестройни аплодисменти.
— Това не го схванах — прошепна Уодкинс.
Ако не беше толкова напрегнат, Хари би се насладил на представлението. Но в нагнетената обстановка все си гледаше часовника, вместо да следи действието на сцената. Освен това част от номерата включваха политическа сатира с местен, австралийски колорит и смисълът им му убягваше, но те жънеха голям успех сред зрителите. Накрая музиката гръмна, светлините премигаха и на сцената излязоха всички актьори. Хари и Уодкинс се извиниха на зрителите, които обезпокоиха, за да се изнижат, и с бързи крачки се насочиха към страничната врата до сцената. Съгласно предварителната уговорка я завариха отключена и влязоха в коридор, описващ дъга зад сцената. Откриха врата с табела „Ото Рехтнагел, клоун“ и зачакаха. От гръмката музика и мощните аплодисменти, придружени с тропане на крака, стените се тресяха. От уоки-токито на Уодкинс се разнесе шумолене. Той веднага го извади.
— Вече? — попита той. — Музиката още не е спряла. Край. — Отговорът на колегата му го накара да облещи очи. — Какво?! Повтори! Край.
Хари се досети, че нещо не е наред.
— Не мърдай от мястото си и дръж вратата под око. Край и прекъсвам!
Уодкинс пусна радиостанцията обратно във вътрешния си джоб и извади пистолета от раменния кобур:
— Либи не вижда Рехтнагел на сцената!
— Може да не го разпознава заради силния грим или…
— Проклетникът е изчезнал — настоя Уодкинс и дръпна вратата на гримьорната, но тя се оказа заключена. — Мамка му, Хоули, надушвам неприятности. По дяволите!
Понеже коридорът беше тесен, Уодкинс опря гръб о стената и ритна ключалката. След три атаки тя поддаде и наоколо се разхвърчаха парчета. Двамата се втурнаха в празната гримьорна, пълна с бяла пара. Подът беше мокър. Водата и парата идваха от открехната врата — явно към банята. Двамата застанаха от двете страни на вратата. Хари също бе извадил пистолета си и се опитваше да напипа предпазителя.