— Рехтнагел! — извика Уодкинс. — Рехтнагел!
Никакъв отговор.
— Това никак не ми харесва! — процеди той шепнешком.
Хари бе гледал твърде много детективски сериали, за да не споделя мнението му. Чуеш ли течащ душ и не получиш ли отговор от банята, не очаквай нищо хубаво.
Уодкинс посочи Хари с показалец, а банята с палец. На Хари му се прииска да му отвърне с вдигнат среден пръст, но нямаше избор: дадоха му заповед да влезе пръв. Ритна вратата, направи две крачки в нагорещената мъгла и за секунда стана вир-вода. Различи завеска пред душа. Насочи пистолета пред себе си и я дръпна с отривисто движение.
Нищо.
Докато завинтваше крана, се опари. Изруга високо на норвежки. Огледа обстановката. Обувките му жвакаха. Парата постепенно се разнесе.
— Чисто е! — извика той.
— Откъде се взе толкова много вода?
— Нещо е запушило сифона. Секунда.
Хари потопи ръка във водата и затърси опипом канала. След известно лутане пръстите му докоснаха нещо меко и хлъзгаво, което пречеше на водата да се оттича. Хари го извади. Гаденето отпреди малко в залата отново се надигна в гърлото му, той преглътна и се опита да си поеме дълбоко дъх, но парата, която навлезе в дробовете му, сякаш го задушаваше.
— Какво става? — попита Уодкинс от вратата и погледна приклекналия до душа Хари.
— Май изгубих бас и дължа сто долара на Ото Рехтнагел — тихо отвърна Хари. — Или на онова, което е останало от него.
В спомените на Хари случилото се в театър „Сейнт Джордж“ тънеше забулено в мъгла, сякаш парата от душа в гримьорната на Ото плъзна и се просмука навсякъде: в коридора разми силуета на пазача, който се опитваше да отвори вратата на хранилището за реквизит. Нахлу през ключалките и се напласти върху гледката, открила се пред тях, след като разбиха вратата: гилотина с капеща от нея кръв. Парата проникна и задръсти ушните му канали, приглуши крясъците на артистите, които, независимо от опитите на полицаите да ги спрат, нахълтаха вътре и видяха останките на Ото Рехтнагел, пръснати из цялото помещение.
Крайниците му се валяха в ъглите като части от разглобена кукла. По стените и пода се стичаха пръски истинска, гъста кръв, която не след дълго щеше да се съсири и почернее. Върху дръвника лежеше труп с ампутирани крайници, окървавен торс с оцъклени очи, клоунски нос и размазано по устата и бузите червило.
Парата се полепи по кожата, устните и небцето на Хари. Като на забавен каданс видя как Либи излиза от мъглата, приближава се и му прошепва в ухото:
— Ендрю е изчезнал от болницата.
Уодкинс продължаваше да стои като закован до гилотината.
— Какво кощунство — чу Хари гласа му в далечината.
„Какво по-логично“ — помисли си Хари.
Убиецът бе нахлузил бялата перука върху главата на Ото.
Някой вероятно бе смазал вентилатора. Сега бръмчеше равномерно и почти безшумно.
— Единственият човек, когото полицаите в колата са видели да излиза от задния изход, е бил облеченият в черно палач, така ли да разбирам? — попита Маккормак. Беше свикал на оперативка цялата разследваща група.
Уодкинс кимна.
— Точно така, сър. Нека изчакаме да приключат разпитите на актьорите и охранителите. Убиецът или се е намирал в залата сред публиката, или се е вмъкнал през отключената врата към гримьорните, или е проникнал през задния изход, преди полицейският автомобил да го заварди.
Уодкинс въздъхна.
— Според началника на охраната задният вход е бил заключен по време на цялото представление. В такъв случай убиецът или е имал ключ, или някой му е отключил, или се е вмъкнал незабелязано заедно с актьорите и се е спотаил някъде. После, след номера с котката, е почукал на вратата на гримьорната, докато Ото се е приготвял за финалния поклон. Вероятно го е упоил. Момчетата от лабораторията откриха следи от диетилов етер. Да се надяваме, че Ото е бил под въздействието на някакъв опиат — додаде Уодкинс. — Или в гримьорната, или след като са влезли в хранилището за реквизит. Така или иначе, убиецът е хладнокръвен психопат. След разчленяването взема половия орган на жертвата, връща се в гримьорната и развива крановете, та ако някой евентуално реши да потърси Ото, да чуе водата и да си помисли, че клоунът се къпе.
— А гилотината? — прокашля се Маккормак. — Има и по-лесни начини да убиеш човек…
— Решил е, предполагам, да използва гилотината, осенен от внезапно хрумване. Нямало е откъде да знае, че в антракта ще я преместят в хранилището с реквизита.