— Дълбоко, дълбоко увреден човек — отбеляза Либи, изучавайки ноктите си.
— А вратите? Всичките са били затворени. Как се е вмъкнал в хранилището заедно с жертвата?
— Разпитах началника на охраната. Като художествен ръководител на актьорската трупа Ото е разполагал с ключове за всички помещения. Ключовете не са открити.
— Ами въпросният… дяволски костюм?
— Намирал се е в коша пред гилотината заедно с отсечената глава и перуката, сър. След като е умъртвил Ото, убиецът е намъкнал костюма за камуфлаж. Много хитър ход. И отново импровизиран.
Маккормак подпря тежко глава на ръцете си.
— Какво ще кажеш, Йонг?
Докато другите разискваха случая, Йонг тракаше по клавиатурата.
— Да оставим за малко черния дявол настрана — предложи той. — Всички факти насочват към хипотезата, че убиецът е бил от актьорския състав.
Уодкинс изсумтя шумно.
— Нека довърша, сър. Търсим човек, който познава сценария и знае, че след номера с котката Ото се появява на сцената чак за финалния поклон, и в продължение на двайсет минути никой няма да отчете отсъствието му. Член на актьорската трупа може да влезе безпрепятствено през всяка врата. Съмнявам се външен човек да се вмъкне незабелязано. Поне един от вас щеше да го види, ако е минал през страничната врата към гримьорните.
Поради безспорната логика в думите на Йонг другите се видяха принудени да се съгласят.
— Освен това проверих и установих, че трима от трупата са гастролирали с Австралийския пътуващ увеселителен парк. Следователно в тазвечершното представление освен Ото Рехтнагел са участвали още трима души, които са се намирали на местопрестъпленията по време на изнасилванията и убийствата. Вероятно Ото просто е бил невинен, но е знаел прекалено много. Нека започнем от следа, която ни открива перспективи да се натъкнем на нещо. Предлагам да проучим актьорите, вместо да преследваме оперен фантом, най-вероятно забягнал през девет гори в десета.
Уодкинс поклати глава.
— Не можем да пренебрегнем очевидното — човек с неизвестна самоличност напуска местопрестъплението, преоблечен в сценичен костюм, а костюмът, видите ли, го държат до оръжието на престъплението. Не е възможно той да няма нищо общо с убийството.
— И аз бих препоръчал да не се занимаваме с актьорите — присъедини се към Уодкинс Хари. — Първо, още не разполагаме с доказателства, оборващи съпричастността на Ото към изнасилванията и убийствата на младите момичета. Колкото до мотива за неговото ликвидиране, подбудите могат да бъдат най-разнообразни. Например Ото да е действал със съучастник и сега, когато полицията е нарочила Ото, въпросният тип да не е искал да рискува клоунът да направи самопризнания и да го повлече към дъното. Второ, под въпрос е дали убиецът наистина е знаел предварително с колко време разполага. Възможно е да е принудил Ото да му каже кога ще излезе пак на сцената. И трето: какво ви подсказва интуицията?
Хари затвори очи.
— Същото като моята ли? Че човекът прилеп е нашият човек. Нарахдарн!
— Моля? — не разбра Уодкинс.
— Нашият норвежки приятел май успешно замества любимия ни детектив Кенсингтън — позасмя се Маккормак.
— Нарахдарн — повтори Йонг. — Човекът прилеп, символ на смъртта в аборигенските вярвания.
— Притеснява ме още нещо — продължи Маккормак. — Нищо не е пречело на убиеца да се измъкне незабелязано от задния изход по време на представлението и след десет крачки да се озове на най-оживената улица в Сидни, където да се слее с тълпата за секунди. Въпреки това той губи ценни минути да си облече костюм, който, от една страна, неизбежно ще привлече внимание, от друга обаче, ще ни лиши от описание на външния му вид. Човек остава с впечатлението, че убиецът е знаел за присъствието на полицейската кола. Как е възможно?
Всички мълчаха.
— Как я кара Кенсингтън в болницата? — поинтересува се Маккормак и лапна ментов бонбон.
Възцари се пълна тишина, нарушавана единствено от тихото, бръмчене на вентилатора.
— Вече не е там — отвърна Либи.
— Брей! Много бързо се е възстановил! — удиви се Маккормак. — Още по-добре, защото в момента ни трябват всички налични кадри. От мен да го знаете: обезглавените клоуни предизвикват по-едри вестникарски заглавия от изнасилените жени. Казвал съм ви го неведнъж и ще го повторя: който си мисли, че можем да теглим една майна на вестниците, греши. Пресата и преди е успявала да скрои шапката на полицейски началници и да изкадрува кой да заеме поста им. Затова — освен ако не искате да ми бият шута — хващайте се на работа. Слушам те, Хари.