— Нищо, сър.
— Добре, лека нощ.
Беше различно. Завесите в хотелската стая не бяха дръпнати пред прозорците. Под отблясъците на неоновите светлини в „Кингс Крос“ Биргита се разсъбличаше пред Хари.
Той лежеше в леглото, а тя стоеше в средата на стаята и сваляше дреха след дреха, приковала го със сериозния си, почти печален поглед. Под бледата светлина Биргита изглеждаше щръклеста, слаба и по-бяла от сняг. От открехнатия прозорец се чуваше жуженето на интензивен нощен живот — автомобили, мотоциклети, игрални автомати, звуци като от латерна, бумтящо диско. Всичко това, придружено от църкането на човешки щурци: спорове на висок глас, възмутени викове, похотлив смях.
Биргита разкопча блузата си бавно, но не с преднамерена еротичност или чувственост. Просто се събличаше.
„За мен“ — помисли си Хари.
Не я виждаше гола за пръв път, но точно тази вечер имаше нещо различно. От красотата ѝ в гърлото му заседна буца. По-рано той недоумяваше каква е причината за свенливостта ѝ; защо си смъква тениската и бикините чак след като се мушне под завивката и защо, когато става да отиде до банята, се прикрива с хавлия. С времето обаче Хари проумя, че поведението ѝ не се дължи на свян или на срам. Просто сваляйки дрехите си, тя се разголваше цялата. Биргита искаше първо да изгради емоционална връзка, гнездо от доверие, преди да му предостави правото да я вижда как се съблича. Затова тази нощ нещата протичаха различно. В разсъбличането имаше нещо ритуално, все едно с голотата си искаше да покаже колко е уязвима; престрашава се, защото му има доверие.
Хари усети как пулсът му се учести — отчасти защото изпитваше гордост и щастие, задето тази силна, красива жена му дава това доказателство за доверието си, отчасти защото се страхуваше до смърт, че няма да го оправдае. Но най-вече защото усещаше, че всичките му мисли и чувства са изложени на показ под сиянието на рекламни пана в червено, синьо и зеленикаво; че събличайки се, Биргита съблича и него.
След като остана съвсем гола, тя се изправи. Бялата ѝ кожа озаряваше стаята.
— Ела — подкани я той с непредвидено задавен глас и отгърна чаршафа, но Биргита не помръдна.
— Гледай — прошепна тя. — Гледай.
Дванайсета глава
Беше осем сутринта. Чингис хан спеше, когато медицинската сестра, след разгорещени преговори, склони да пусне Хари в болничната стая.
— Добро утро — поздрави той. — Дано си спал добре. Помниш ли ме? Същият съм, дето ми изкара въздуха върху масата.
Ханът простена. Дебела бяла превръзка пристягаше главата му и му придаваше много по-безопасен вид, отколкото докато стоеше надвесен над Хари в „Крикет“.
Хари извади топка за крикет от джоба си.
— Току-що разговарях с адвоката ти. Според него не желаеш да подаваш иск срещу моя колега.
Хари прехвърли топката от дясната в лявата си ръка.
— Имайки предвид, че едва не ме пречука, щеше да ми падне пердето, ако беше решил да съдиш колегата, който ме спаси. Но адвокатът ти явно е убеден, че имаш основания за претенции. Първо, той твърди, че не си ме нападнал, а просто си ме отстранил от приятеля ти, на когото съм се опитвал да нанеса тежки увреждания. Второ, само по случайност си се отървал с черепна фрактура, защото ударът с топката за крикет е можел да бъде фатален.
Хари подхвърли топката във въздуха и я улови пред лицето на пребледнелия пълководец.
— Да ти кажа, съгласен съм. Фаст бол право в челото от четири метра разстояние… чисто чудо си е, че оцеля. Адвокатът ти ми се обади в службата днес и поиска да му опиша събитията в хронологичен ред. Той съзира основания да поискаш обезщетение — в случай че получиш трайни увреждания. Адвокатите от неговата порода спадат към семейство Лешояди и обикновено прибират една трета от размера на обезщетението, но това вероятно ти е известно? Попитах го защо тогава не е успял да те убеди да внесеш иск в съда. Според него било въпрос на време. И сега се чудя… Наистина ли е въпрос на време, Чингис?
Ханът поклати отрицателно глава.
— Не. Моля те, върви си — изгърголи болният.
— Защо? Какво имаш да губиш? Ако останеш инвалид, не е изключено да ти донесе голяма компенсация. Не забравяй, че съдиш не някое бедно, нищо и никакво частно лице, а държавата. Проверих те. Успял си да опазиш досието си що-годе чисто. Знае ли човек? Може съдебните заседатели да намерят иска ти за основателен и да те превърнат в милионер. Изобщо ли няма да опиташ?