Чингис не отговори. Само изгледа Хари с косо разположените си тъжни очи изпод бинта.
— Започва да ми писва от тази болнична обстановка, затова няма да разводнявам разговора. Вследствие от нападението ти се сдобих с две счупени ребра и пунктиран бял дроб. Понеже не носех униформа, не показах документ и не следвах инструкциите, а и Австралия се намира доста далече от моята юрисдикция, прокурорът заключи, че от юридическа гледна точка съм действал в качеството си на частно лице, а не на полицай. Следователно сам трябва да реша дали да те обвиня в побой, или не. А това ни отвежда обратно към почти чистото ти досие. Имаш условна шестмесечна присъда за телесна повреда, но още не е приведена в изпълнение. Като прибавим още шест за нанесените ми травми, става една година. Едногодишна присъда или ми казваш… — Хари се наведе към ухото на Чингис хан, което стърчеше от бинтованата му глава като розова гъба, и извика — КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК!
Хари седна на стола.
— Е, какво избираш?
Със скръстени ръце, заслонил лицето си с длан, Маккормак стоеше с гръб към Хари и гледаше през прозореца. Гъстата мъгла навън размиваше цветовете и замразяваше движенията. Гледката напомняше нефокусирана черно-бяла снимка на града. Някакво потракване наруши тишината. След известно недоумение Хари се досети, че Маккормак барабани с нокти по горните си зъби.
— Значи Кенсингтън е познавал Ото Рехтнагел. И ти си го знаел през цялото време?
Хари сви рамене.
— Редно беше да ви уведомя по-рано, сър, признавам. Но някак си ми се струваше неуместно…
— … да коментираш приятелските контакти на Ендрю. Добре. Сега обаче Кенсингтън е избягал от болницата и се намира в неизвестност. Нещо е започнало да те гложди, така ли?
Хари кимна утвърдително към гърба на Маккормак. Началникът виждаше отражението му в стъклото. Завъртя се в половин пирует.
— Виждаш ми се малко… — довърши пируета и пак му обърна гръб — … разтревожен, Хари. Какво те притеснява? Искаш ли да ми споделиш още нещо?
Хари поклати глава.
Апартаментът на Ото Рехтнагел се намираше в „Съри Хилс“ — по отсечката между „Ди Олбъри“ и квартирата на Ингер Холтер в „Глийб“. Влязоха във входа и на стълбището ги пресрещна дебеланка, която препречваше цялата площадка.
— Видях колата. От полицията ли идвате? — попита тя с висок, сприхав глас и без да дочака отговор, продължи: — Чувате кучето и сами. От сутринта не е млъкнало.
Зад вратата на Отовия апартамент се носеше дрезгав лай.
— Случилото се с господин Рехтнагел е много тъжно наистина, но е крайно време да отведете това псе. Лае като обезумяло и подлуди всички на етажа. Според мен тук изобщо не бива да се допускат кучета. Ако не предприемете нещо, ще се принудим да го… сещате се какво имам предвид.
Госпожата забели очи и разпери тлъстите си ръце. Мигом лъхна миризма на застояла пот и на парфюм, използван да потули миризмата. Хари тутакси изпита остра антипатия към дундестата особа.
— Кучетата разбират — Либи прокара два пръста по парапета и огледа неодобрително показалеца си, все едно бе дошъл именно със задачата да инспектира как се справя чистачката.
— Какво искате да кажете, млади човече? — попита планината от месища и заби ръце на кръста си. Явно нямаше никакво намерение да се отмества.
— Животното разбира, че стопанинът му е мъртъв, госпожо — поясни Хари. — Кучетата усещат такива неща. Затова в момента домашният любимец на Рехтнагел скърби.
— Скърби? — изгледа ги мнително тя. — Едно псе? Я стига глупости.
— Вие какво щяхте да направите, ако някой бе отрязал ръцете и краката на вашия стопанин, госпожо? — попита Либи.
Тя зяпна.
— И оная му работа — добави Хари. Предположи, че английското dick се използва и в Австралия.
— Ако, разбира се, имахте стопанин — Либи измери туловището ѝ от глава до пети.
Цоцоланата се оттегли и двамата извадиха ключовете, открити в джобовете на Ото в гримьорната. Лаят премина в ръмжене. Кучето явно усещаше приближаването на непознати.
Отвориха вратата. Бултериерът ги посрещна разкрачен и готов за атака. Либи и Хари спряха. Гледаха смешното бяло куче, за да му покажат, че то е на ход. Ръмженето стихна до безсилно джафкане. После бултериерът подви опашка и се изниза в хола. Хари го последва.
През големите прозорци нахлуваше дневна светлина. Стаята беше претрупана с разкошни мебели: огромен червен диван, затрупан с големи пъстри възглавници, внушителни картини по стените и ниска, но импозантна маса със стъклен плот, разположена величествено в средата. В ъглите стояха два порцеланови леопарда.