Хари го прочете на глас.
— Много забавно — Либи бибитна и показа среден пръст на таксиджия, защото онзи ги засече от съседното платно. — Майка ти да…
— Онзи номер, в който ловецът дебнеше птицата… — изречението на Хари увисна във въздуха, докато прелетяха покрай два светофара.
— Да?
— Просто номерът с птицата ми се стори лишен от замисъл. Ловец дебне птица и изведнъж открива, че е уловил котка, която на свой ред също е дебнала птицата. Добре де, ама какво е посланието?
Либи изобщо не го чу, зает да крещи през прозореца:
— Яж ми косматия гъз, шибаняко!
За пръв път Хари го виждаше толкова словоохотлив.
Точно според очакванията си Хари завари трескава дейност в управлението.
— Предадоха за убийството по „Ройтерс“. „Асошиейтед Прес“ ще изпрати фотограф, от администрацията на кмета съобщиха, че от „Ен Би Си“ ще пристигне телевизионен екип, за да заснеме репортаж.
Уодкинс поклати глава.
— Когато шест хиляди индийци загинат при наводнение, пресата им отделя няколко изречения, но, виж, отрежат ли крайниците на клоун хомосексуалист, това се превръща в събитие от световна значимост.
Хари помоли другите колеги да се съберат в заседателната зала и затвори вратата.
— Ендрю Кенсингтън е мъртъв — съобщи той.
Уодкинс и Йонг го изгледаха шокирани. Сбито и без заобикалки Хари разказа как са открили Ендрю, обесен на шнура на лампата в апартамента на Ото Рехтнагел.
— Не съобщихме по телефона, за да предотвратим евентуално изтичане на информация — обясни той със стабилен глас, докато гледаше присъстващите право в очите. — Засега май е най-добре да не огласяваме случилото се.
По-лесно му беше да възприема събитието като полицейски случай. По този начин то придобиваше конкретни измерения и у него проговаряше детективската рутина: предстои им да изяснят какво е причинило смъртта и как е протекла фактическата страна. Така за известно време отблъскваше Смъртта надалече — непознатото, към което не знаеше какъв подход да приложи.
— Да укротим топката — съгласи се малко объркано Уодкинс. — Нека не избързваме със заключенията. — Избърса потта над горната си устна. — Почакайте да доведа Маккормак. По дяволите! Какви си ги надробил, Кенсингтън? Ако пресата надуши… — Уодкинс се изгуби в коридора.
Тримата в стаята се заслушаха в жалните вопли на вентилатора.
— Той се включваше само в някои разследвания на отдел „Убийства“ — промълви Либи. — В известен смисъл не беше част от постоянния състав и все пак…
— Добър човек — отбеляза Йонг и заби поглед в пода. — Подаде ми ръка, когато бях новобранец тук… Беше… добър човек.
Маккормак се съгласи да запазят разкритията в строга тайна. Личеше колко е недоволен. Кръстосваше стаята с по-тежки стъпки от обикновено, а рунтавите му вежди бяха надвиснали над носа като буреносни облаци.
След оперативката Хари седна зад бюрото на Ендрю да провери записките му. От тях не успя да извлече никаква ценна информация. Съдържаха само няколко адреса, два-три телефонни номера — на автосервизи, оказа се — и нечетливи заврънкулки, надраскани върху лист хартия. В почти празните чекмеджета се търкаляха канцеларски пособия.
После Хари огледа двата комплекта ключове, които откриха в джобовете на покойника. Върху кожената плочка, закрепена към едната халка, бяха гравирани инициалите на Ендрю. Предположи, че там са закачени домашните му ключове.
Хари извади телефона си и набра стационарния телефон на Биргита. Новината я потресе, тя зададе два-три въпроса, но иначе остави Хари да говори, без да коментира.
— Не разбирам как е възможно. Познавам този човек едва от седмица и се разридах като дете, а на погребението на майка ми не пролях дори сълза. А тя беше най-невероятната жена на света! Докато Ендрю… даже не знам доколко добре успях да го опозная. Каква е логиката?
— Не търси логика във всичко — посъветва го Биргита. — Хората обикновено са склонни да ѝ придават по-голямо значение, отколкото тя има в действителност.
— Е, исках само да ти съобщя трагичната вест. Не я споделяй с никого. Ще се отбиеш ли при мен след работа?
Биргита се оправда, че през нощта очаквала обаждане от родителите си от Швеция.
— Днес имам рожден ден — уточни тя.
— Честито.
Хари затвори. В стомаха си долови ръмженето на стар враг.
След половин час Либи и Хари стигнаха с колата до дома на Ендрю Кенсингтън на Сидни Роуд — приветлива улица в приятен квартал в предградието Чатуик.