— А възможно ли е да се е вмъкнал зад кулисите през същата врата като вас?
— Да, предполагам — осветителят се почеса по главата. — Ако е влязъл направо в хранилището за реквизит, никой не го е забелязал. Като се замисля, имаше нещо съмнително в този тип. Ами да. У мен се загнезди някакво смътно подозрение, което ме глождеше впоследствие; подозрение за нещо смущаващо…
— Добре. Всичко това е много ценно за мен. Сега ще ви покажа снимка…
— Впрочем има още нещо…
— … но преди това — Хари не позволи да го прекъснат — опитайте се да възстановите в паметта си външността на снощния зрител. Когато погледнете снимката, не мислете. Просто кажете първото, което ви дойде наум. После ще ви дам време да коригирате показанията си, но сега искам да реагирате съвсем спонтанно. Съгласен?
— Да — осветителят облещи изпъкналите си очи още повече и заприлича на жаба. — Готов съм.
Хари му показа снимката.
— Той е! — светкавично изстреля мъжът.
— А сега помислете, без да бързате, и ми кажете дали сте сигурен.
— Без съмнение. Точно това се опитах да ви кажа, инспекторе. Мъжът беше черен… абориген. Същият е!
Хари се чувстваше капнал. Бе отметнал купчина ангажименти и не му се мислеше какво още предстои. Асистент го заведе в залата за аутопсии. Дребният, набит доктор Енгелсон се бе надвесил над едро разплуто женско тяло, поставено върху метална маса под огромни светещи лампи. За днес на Хари не му се гледаха повече дебелани. Помоли асистента да съобщи на съдебния лекар, че господин Хоули, който днес е предупредил по телефона за визитата си, е пристигнал.
Енгелсон се вместваше доста успешно в клишето за смахнат професор. Рехавите кичури коса, останали по главата му, стърчаха във всички посоки, а по червендалестото му прасешко лице бяха наболи стръкчета руса брада.
— Да? — начумерено се извърна той.
На Хари му стана ясно, че лекарят е забравил за уговорката им.
— Казвам се Хари Хоули. Днес ви се обадих по телефона да помоля за предварителните резултати от аутопсията на Ендрю Кенсингтън.
Макар стаята да бе пропита с изпаренията от разтвори с неизвестно съдържание, Хари пак долови характерната миризма на джин, смесен с човешки дъх.
— А, да. Точно така. Кенсингтън. Ужасна история. Разговарял съм с него няколко пъти. Приживе — да уточня. А сега същият този човек лежи в чекмеджето и мълчи като риба — Енгелсон посочи с палец през рамото си.
— Не се съмнявам, докторе. Какво открихте?
— Вижте какво, господин… как ви беше името?… А, да, Хоули! При нас труповете се редят на опашка и всички искат да минат първи. Не труповете, а следователите. Но тук всеки си чака реда. Има си установен график и не може да се заобикаля, ясно? Сутринта ми звъни лично началникът Маккормак и ми нарежда, че някакво самоубийство се ползвало с приоритет. И аз започвам да си задавам въпроси. Не сварих да питам Маккормак, но вероятно вие, господи Хоуган, ще ме осветлите с какво въпросният Кенсингтън е толкова по-специален от всички останали?
Енгелсон отметна презрително глава и от устата му лъхна силна миризма на джин.
— Надяваме се вие да ни отговорите на този въпрос, докторе. Открихте ли нещо специално?
— В какъв смисъл? Питате дали има три крака, четири бели дроба или зърна на гърба?
Хари, пребит от умора, не изпитваше никакво желание да се кара с впиянчен патоанатом, който се заяжда, защото някой го е сритал по кокалчетата. А е всеизвестно, че специалистите в редките области имат по-чувствителни кокалчета.
— Натъкнахте ли се на… на нещо необичайно? — парафразира въпроса си Хари.
Енгелсон го изгледа със замъглени очи.
— Не. Не открих нищо необичайно. Абсолютно нищо.
Докторът продължи леко да поклаща глава и Хари се досети, че патоанатомът не е приключил. Просто правеше риторична пауза, но в промития му от алкохола мозък тя явно не траеше толкова продължително, колкото в главата на Хари.
— В нашата професия не се смята за необичайно в трупа да се открие наличие на наркотици — продължи най-сетне патоанатомът. — В случая: хероин. Е, необичайно е дотолкова, доколкото става дума за полицай, но понеже на масите ни рядко лягат ваши колеги, не се ангажирам със становище колко точно необичайна е находката.