— Причина за смъртта?
— Не казахте ли, че вие сте го открили? Според вас от какво умира човек, който виси от тавана с намотан около врата си кабел? От коклюш?
На Хари започна да му кипва, но съумя да запази хладнокръвната си маска.
— Значи е починал от недостиг на кислород, а не от свръхдоза?
— Бинго, Хоуган.
— Следващият ми въпрос касае часа на смъртта.
— Между полунощ и два през нощта.
— Не можете ли да бъдете малко по-точен?
— Ще мирясате ли, ако ви кажа един и четири минути? — Червендалестото лице на лекаря пламна още по-ярко. — Тогава приемете, че съм казал точно това.
Хари вдиша дълбоко няколко пъти.
— Извинете, ако се изразявам… ако ви звуча настъпателно, докторе. Просто английският ми е…
— … на твърде незадоволително ниво — довърши услужливо Енгелсон.
— Именно. Без съмнение сте зает човек и няма да ви бавя повече. Само искам да се уверя, че сте разбрали нареждането на Маккормак докладът от тази аутопсия да бъде изпратен директно на него, а да не минава по процедурния ред.
— Абсурд. По този въпрос инструкциите са пределно ясни, Хорган. Предайте думите ми на господин Маккормак.
Дребният смахнат професор се изпъчи разкрачен и самоуверен, със скръстени ръце. Погледът му проблясваше войнствено.
— Инструкции? Не знам с какъв статут се ползват инструкциите в полицията в Сидни, но там, откъдето идвам, предназначението на инструкциите е служителите да разполагат с алгоритъм за действие, когато началникът не им е дал изрични наставления.
— Не ми ги пробутвайте тия, Хорган. Професионалната етика явно не е на особена почит при вас, затова се съмнявам, че ще проведем особено продуктивен диалог. Какво ще кажете да теглим чертата и да си пожелаем приятен ден, господин Хорган?
Хари не помръдна.
— Или имате друго предложение? — нетърпеливо попита Енгелсон.
Пред себе си Хари имаше човек, който смяташе, че няма какво да изгуби. Алкохолизиран, застаряващ, посредствен патоанатом с изчерпани перспективи за кариерно израстване. Затова не се боеше от нищо. Какво можеха да му сторят? За Хари днешният ден беше най-дългият и най-кошмарният през целия му живот. А в живота всичко си има граници. Той сграбчи яката на бялата престилка и вдигна Енгелсон във въздуха.
Шевовете изпукаха.
— Друго предложение? Ето какво ще ви предложа: да ви вземем кръвна проба и после да си говорим за професионална етика, господин Енгелсон. Предлагам да обсъдим и колко души биха свидетелствали, че сте провели аутопсията на Ингер Холтер в нетрезво състояние. А после да поговорим с някой, в чиито очи професионалният морал стои на пиедестал; някой, който може да ви бие шута; нещо повече — да ви отреже пътя към всички позиции, изискващи медицинска правоспособност. Как ви се струва, докторе? Задоволително ли се изразявам на английски?
Енгелсон внезапно отчете подобрение в езиковите умения на Хари и след като поразмисли, прецени, че еднократно нарушение на служебната процедура в крайна сметка не е кой знае какво.
Тринайсета глава
Маккормак седеше с гръб към Хари и гледаше през прозореца. Навън слънцето залязваше, но между небостъргачите и патиненозелените Кралски ботанически градини се мяркаха участъци от примамливо синьото море. Устата на Хари бе пресъхнала. Той долавяше първите признаци на главоболие. В продължение на повече от четирийсет и пет минути Хари изнесе логически издържан и почти непрекъснат монолог: за Ото Рехтнагел, за Ендрю Кенсингтън, за хероина, за „Крикет“, за осветителя, за Енгелсон, изобщо, направи обзор на събитията.
Маккормак долепи върховете на пръстите си. Дълго време бе мълчал.
— Знаеше ли, че отвъд Тасманийско море, в Нова Зеландия, живеят най-глупавите хора на света. Живеят на изолиран остров, никакви съседи не ги смущават. Отвсякъде ги заобикаля вода. Въпреки това населението на Нова Зеландия е участвало в почти всички въоръжени конфликти от двайсети век. Нито една друга държава, включително Съветския съюз по време на Втората световна война, не е изгубила толкова много млади мъже при военни стълкновения, колкото жертви е дала Нова Зеландия, съотнесени към общия брой на населението. Численият превес на жените на острова беше станал пословичен. И защо такава самоотверженост? За да помогнат. За да окажат подкрепа. Въпросните глупаци не са се сражавали на своята си земя, а са се качвали на кораби и самолети, за да оставят костите си по бойни полета на хиляди километри от родината си. Присъединили се към антихитлеристката коалиция срещу немците и италианците, към южнокорейците срещу севернокорейците, към американците срещу японците и северновиетнамците. Моят баща е бил един от тези наивници.