Хари подмина няколко бара и ресторанта, всичките затворени. Колкото и да беше късно, в милионен град като Сидни все трябваше да има откъде да си купи питие. Излезе на улицата и махна на жълто такси със светеща лампичка на покрива. Шофьорът намали, но размисли и продължи.
„Майчице! Толкова ли съм изпаднал“ — засмя се Хари.
По-нагоре по улицата се появиха минувачи и Хари чу засилваща се шумотевица от гласове, автомобили и музика. Зад ъгъла районът вече му стана познат. И това ако не беше късмет! Попадна точно на „Кингс Крос“ — „Кралското кръстовище“! Дарлингхърст Роуд се разстилаше отпред с мигащи светлини и шум. Сега всички възможности отново бяха открити. В първия бар, в който се опита да влезе, отказаха да го пуснат, но пък Хари намери начин да се вмъкне в китайско капанче, където му поднесоха уиски в голяма пластмасова чаша. Вътре беше тясно и мрачно, а играещите на ротативките вдигаха непоносима врява. Хари бързичко пресуши чашата и веднага излезе на улицата. Подпря се на близкия стълб, загледа се в изнизващите се по платното автомобили и се опита да прогони смътен спомен как преди няколко часа повърна в един бар.
Докато стоеше така, усети леко потупване с пръст по гърба. Обърна се. Видя голяма червена уста. Вътре липсваше кучешки зъб.
— Чух за Ендрю. Много съжалявам — устата продължи да дъвче дъвката: Сандра.
Хари се опита да отговори нещо, но явно артикулацията му се бе влошила много, защото Сандра го гледаше с недоумение.
— Свободна ли си? — изломоти накрая той.
— Да, но твоята кондиция май не го позволява — засмя се проститутката.
— Задължително ли е да съм в добра кондиция? — успя да попита Хари след сериозни усилия.
Сандра се огледа. Хари сякаш мярна проблясък от лъскав костюм в сенките. Теди Монгаби несъмнено се навърташе наоколо.
— Виж какво, на работа съм. Иди да поспиш, а утре ще си поговорим — предложи Сандра.
— Ще ти платя — увери я Хари и си измъкна портфейла.
— Я го прибирай! — смъмри го Сандра и натика портфейла обратно в джоба му. — Ще дойда с теб и няма да излезе безплатно, но тук не вади пари, чу ли?
— Ще идем в хотела, зад ъгъла е. „Кресент“.
— Все тая — сви рамене проститутката.
Пътьом се отбиха в магазин за алкохол и Хари купи две бутилки „Джим Бийм“.
Рецепционистът в хотела измери Сандра от главата до петите. Понечи да каже нещо, но Хари го изпревари:
— Никога ли не си виждал полицайка под прикритие?
Мъжът — млад, костюмиран азиатец — се усмихна несигурно.
— Забрави, че си я видял, и ми дай ключовете за стаята ми. Чака ни работа.
На Хари не му се вярваше рецепционистът да е повярвал на изфъфлените оправдания, но мъжът все пак му подаде ключа без възражения.
В стаята Хари отвори минибара и извади всички бутилки със съдържание на алкохол.
— Тази е за мен — Хари си заплю миниатюрна с „Джим Бийм“. — Другите ти ги отстъпвам.
— Явно си заклет привърженик на уискито — подхвърли Сандра и си отвори бира.
— Така ли? — изненада се Хари.
— Ами да. Повечето редуват спиртните напитки. За да има по-голямо разнообразие, нали се сещаш?
— Ти пиеш ли?
— Слаба работа — проточено отвърна Сандра. — Опитвам се да намаля алкохола. На диета съм.
— Слаба работа — повтори Хари. — Какво ли ти разбира главата. Гледала ли си „Да напуснеш Лас Вегас“ с Никълъс Кейдж?
— Какво?
— Не го гледай. Разправя се за алкохолик, който решава да се напие до смърт. Дотук ми звучи достоверно, но после идва абсурдната част, защото човекът се налива с каквото свари: джин, водка, уиски, бърбън, бренди… всичко в асортимента на баровете. Ако нямаш избор — добре, но този тип се намираше в най-добре заредения магазин за алкохол в Лас Вегас, при това беше фрашкан с пари. И въпреки това не подбираше. Шибанякът нямаше никакви предпочитания! Досега не съм срещал алкохолик, на когото да му е все едно какво лочи. Откриеш ли коя е твоята отрова, не близваш друга. А Кейдж го номинираха за „Оскар“.
Хари отметна глава назад, изля съдържанието на миниатюрната в гърлото си и отиде да отвори балконската врата.
— Какво стана накрая? — поиска да узнае Сандра.
— Главният герой пукна от препиване.
— Питах дали получи „Оскар“.
— Избери си питие по твой вкус и ела. Искам да погледаме града от балкона. Току-що получих дежа-вю.