Сандра взе две чаши и бутилка и седна до него с гръб към стената.
— Да забравим за миг какви ги е вършил приживе онзи проклетник. Да пием в памет на Ендрю Кенсингтън — Хари наля питиетата в чашите.
Надигнаха ги мълчаливо. Хари се разсмя.
— Легендарният музикант Ричард Менюъл от „Дъ Бенд“ например е имал сериозни проблеми — не само с пиенето, а и… изобщо с живота. Накрая нервите му не издържали и се обесил в хотелската си стая. В дома му открили две хиляди бутилки от една и съща марка — „Гран Марние“. Никакъв друга алкохол. Разбираш ли? Портокалов ликьор, майка му стара! Този човек обаче е останал верен на наркотика си. Никълъс Кейдж да му диша прахта! Живеем в странна вселена…
Хари размаха ръка към ясното звездно небе над Сидни и двамата със Сандра отпиха отново. Очите му започнаха да се затварят. Сандра го погали по бузата.
— Виж, Хари, трябва да се връщам на работа. Май е време да си лягаш.
— Колко ти е тарифата за цяла нощ? — Хари си наля още уиски.
— Не ми се…
— Остани. Ще си допием питиетата и ще го направим. Обещавам да свърша бързо — засмя се той.
— Не. Тръгвам си.
Сандра стана и скръсти ръце. Хари се изправи, но изгуби равновесие, залитна и се удари в парапета на балкона, преди Сандра да го хване. Той обгърна слабичките ѝ рамене, отпусна се тежко на нея и прошепна:
— Не може ли да останеш при мен, Сандра? Само тази нощ. Заради Ендрю. Какви ги дрънкам? Заради мен.
— Теди ще се чуди къде съм се…
— Теди ще си получи парите и няма да гъкне. Моля те.
Сандра се поколеба, но накрая въздъхна:
— От мен да мине. Но първо да свалим тези парцали от теб, господин Хоули.
Тя го издърпа в стаята и го бутна на леглото, събу му обувките и изхлузи панталоните му. Като по чудо той успя сам да си разкопчае ризата. Сандра съблече черния си минижуп през главата за секунди. Без дрехи изглеждаше още по-слаботелесна. Костите на раменете и таза ѝ стърчаха, а ребрата под малките ѝ гърди напомняха дъска за пране. Когато тя отиде да изгаси осветлението, Хари забеляза големи синини по гърба и от вътрешната страна на бедрата ѝ. Тя легна до него и го погали по обезкосмените гърди и по корема.
От Сандра лъхаше слабо на пот и чесън. Хари се взираше в тавана, изумен, че в сегашното си състояние не е изгубил напълно обонянието си.
— Миризмата твоя ли е, или е от другите мъже, с които си била тази вечер?
— И едното, и другото, предполагам — отвърна Сандра. — Неприятно ли ти е?
— Не. — Хари се колебаеше дали го интересува собствено миризмата, или мъжете.
— Пи много, Хари, не е задължително да…
— Пипни — хвана влажната ѝ топла ръка и я постави върху слабините си.
— Охо! — засмя се Сандра. — А едно време майка ми все ми разправяше, че като се натряскат, на мъжете само устата им ставала по-голяма.
— При мен е обратното. Алкохолът парализира езика ми, но налива члена ми с кръв. Казвам ти самата истина. Не знам на какво се дължи, просто пиенето винаги ми е действало така.
Сандра го възседна, изхлузи настрани тънките бикини и без никакви увертюри вкара члена му в себе си. Хари я гледаше, докато тя се плъзгаше напред-назад. Срещна погледа ѝ, тя му се усмихна за кратко и отвърна очи. Така ти се усмихва пътник в трамвая, когато погледите ви се засекат за по-дълго от общоприетото.
Хари затвори очи. Леглото скърцаше ритмично. „Не съм съвсем прав“ — даде си сметка той; въпреки всичко алкохолът си казваше думата, Чувствителността, необходима бързо да стигне до оргазъм, както бе обещал, се бе притъпила. Сандра продължаваше да се движи невъзмутимо, а Хари се плъзна под завивката, измъкна се от леглото и излетя през прозореца. Понесе се под звездното небе над океана и приближи бряг с бяла ивица.
Снижи се и видя как вълните се разбиват в пясъка. Като изгуби още малко височина, разпозна града. На плажа лежеше познато момиче. Спеше. Той се приземи предпазливо до нея, за да не я събуди. Легна и затвори очи. Когато се събуди, слънцето клонеше към залез и Хари беше сам. По крайбрежната алея зад гърба му се разхождаха хора. Беше ги виждал някъде. Къде? Във филми? Някои от тях носеха слънчеви очила и водеха на каишки мънички, изпосталели кучета пред високите хотелски фасади, които се издигаха по отсрещната страна на улицата.
Хари се спусна до водата и тъкмо да нагази, забеляза, че гъмжи от медузи „лъвска грива“. Плаваха на повърхността и протягаха дългите си червени пипала, а в пихтиестите огледала Хари съзираше човешки лица. Приближаваше кораб. Неочаквано Хари се сепна от унеса си. Сандра го беше разтърсила.