— Идва някой! — прошепна тя.
Хари чу думкане по вратата.
— Проклет рецепционист! — изруга той, скочи от леглото, прикри интимните си части с възглавница и отвори вратата.
На прага стоеше Биргита.
— Привет! — поздрави лъчезарно тя, но усмивката ѝ се скова, когато забеляза сгърченото изражение на Хари. — Какво има? Случило ли се е нещо?
— Да. Случи се. — Главата му пулсираше силно и при всеки удар на сърцето пред погледа му се спускаше бяла пелена. — Защо дойде?
— Родителите ми така и не се обадиха. Чаках дълго и най-накрая аз ги набрах, но не ми вдигнаха. Явно е станало недоразумение за часа и са ме търсили, докато съм била на работа. Заради лятното часово време сигурно са сгрешили при изчисляването на часовата разлика. В това отношение татко е непоправим.
Биргита говореше припряно, явно за да докаже и на самата себе си, че на света няма по-естествено нещо от това, да стоиш в хотелски коридор посред нощ и да бъбриш за дреболии с мъж, който очевидно няма намерение да те пусне в стаята си.
Спогледаха се.
— Има ли някой при теб? — попита тя.
— Да — кимна Хари.
Шамарът по бузата му прозвуча като скършена суха клонка.
— Пиян си! — Очите ѝ се наляха със сълзи.
— Виж, Биргита…
Тя го блъсна и той залитна навътре. Биргита влезе. Сандра, вече нахлузила минижупа, седеше на леглото и се опитваше да си обуе обувките. Биргита се преви надве, все едно я присви стомах.
— Курва такава! — изкрещя тя.
— Позна — сухо отвърна Сандра.
Макар да приемаше скандала доста по-овладяно от другите двама, проститутката съзнаваше, че е най-добре да се омете час по-скоро.
— Събирай си партакешите и се разкарай оттук! — извика задавено Биргита и запрати дамската ѝ чанта към нея.
Чантата се удари в леглото и съдържанието ѝ се изсипа. Хари, гол и леко нестабилен, с изненада видя как от чантата падна пекинез. До косматкото се търколиха четка за коса, цигари, ключове, парче зелен криптонит и най-богатата селекция от презервативи, която Хари бе виждал през живота си. Сандра забели примирено очи, грабна пекинеза за врата и го натъпка обратно в чантата.
— Ами кинтите, захарче? — подсети го тя.
Хари не помръдна. Сандра вдигна панталоните му от пода и извади портфейла. Биргита се свлече на един стол. За миг се чуваше само тихото, съсредоточено отброяване на Сандра, придружено от сподавените хлипания на Биргита.
— Изчезвам — увери я Сандра, след като си взе полагаемото, и наистина се изниза веднага.
— Чакай! — Хари закъсня. Вратата се затръшна.
— Чакай?! — избухна Биргита. — Да почака ли я помоли? — Тя скочи от стола. — Долен мръсник! Проклет пияница! Как смееш да…
Хари се опита да я прегърне, но тя се отскубна. Застанаха един срещу друг като двама борци. Биргита приличаше на изпаднала в транс; влажните ѝ очи бяха заслепени от ненавист, а устните ѝ трепереха от ярост. „Ако можеше да ме убие, щеше да го стори без капка колебание“ — прецени Хари.
— Биргита, нека…
— Пий, докато пукнеш, и се разкарай от живота ми!
Тя се завъртя и излетя като хала. Вратата се затръшна с такава сила, че цялата стая се разтресе.
Телефонът звънна.
— Какво става, господин Хоули? — поинтересува се рецепционистът. — Госпожата от съседната стая се обади и…
Хари затвори. Внезапно у него се надигна бесен гняв и той се огледа за предмет, върху който да го излее. Грабна бутилката уиски от масата, но преди да я запрати в стената, се отказа.
„Дългогодишен тренинг в самоконтрол“ — помисли си той, разви капачката и налапа гърлото.
Издрънча ключ и вратата се отвори. Хари се събуди.
— В момента не желая румсървис. Моля, върнете се по-късно! — провикна се Хари, заровил лице във възглавницата.
— Господин Хоули, идвам от името на хотелската управа.
Хари се обърна. Пред него стояха двама мъже в костюми. Намираха се на почтително разстояние от леглото, но изглеждаха непоколебими. Единият беше снощният рецепционист. Другият продължи:
— Нарушихте правилника за вътрешния ред в хотела и колкото и да ми е неприятно, се налага да ви помоля възможно най-бързо да уредите сметката си и да напуснете хотела, господин Хоули.
— Вътрешен ред? — На Хари му се повръщаше.
Единият костюмар се прокашля.
— Отвели сте в стаята си жена, която подозираме в… в проституция. После сте събудили почти целия етаж с шумен скандал. Нашият хотел се ползва с авторитет и сме длъжни да го пазим от посегателства върху доброто му име. Сигурно разбирате, господин Хоули.