— Добър ден. „Кристъл Касъл“.
— Маргарет Досън?
— На телефона.
— Мога да помогна на сина ви, ако признаете, че е убил Ингер Холтер.
— Какво? Кой се обажда?
— Приятел. Доверете ми се, госпожо Досън. В противен случай със сина ви е свършено. Разбирате ли? Той ли уби Ингер Холтер?
— Какво става тук? Това да не е някаква шега? Коя е Ингер Холтер?
— Вие сте майка на Еванс, госпожо Досън. И Ингер Холтер има майка. Само двамата с вас можем да помогнем на сина ви. Потвърдете, че той е убил Ингер Холтер! Чувате ли!
— Пили сте, личи си по гласа. Ще се обадя в полицията.
— Потвърдете!
— Затварям.
— Потв… Проклета кучка!
Биргита влезе в кабинета. Алекс Томарос преплете пръсти на тила си и се облегна назад.
— Седни — покани я той.
Тя се настани на стола пред скромното бюро на Томарос и Алекс използва случая да я огледа внимателно. Виждаше му се изморена. Под очите ѝ тъмнееха кръгове, тя изглеждаше недоволна и по-бледа от обикновено.
— Преди няколко дни дойде да ме разпитва полицай. Някой си господин Хоули, чужденец. От него разбрах, че е разговарял с част от персонала и е получил сведения от… ммм… недискретно естество. Разбира се, всички искаме убиецът на Ингер да бъде открит максимално бързо, но нека ти обърна внимание, че занапред изнасянето на факти от „кухнята“ на заведението ще се смятат за… ммм… проява на нелоялност. Едва ли е необходимо да те подсещам, че с оглед на тежкия настоящ период за бранша, не можем да си позволим да плащаме на хора, на които нямаме доверие.
Биргита мълчеше.
— Днес по телефона се обади мъж. Случайно вдигнах аз. Опита се да си преправи гласа, но акцентът го издаде. Нашият познайник господи Хоули. Търсеше теб.
Биргита се сепна.
Алекс си свали очилата.
— Знаеш колко държа на теб и признавам, че твоите… изявления по мой адрес пред полицията ме засегнаха. Очаквах с времето да станем добри приятели. Затова не постъпвай глупаво и недей да съсипваш всичко, ако обичаш.
— От Норвегия ли се обади?
— Ще ми се да можех да потвърдя, но, уви, ми звучеше като местна линия. Знаеш отлично, че нямам какво да крия, Биргита. Не и по отношение на онзи случай. А те това разследват, нали? Няма да им помогнеш, като доносничиш за разни глупости. Мога ли да разчитам на теб?
— Какви са тези разни глупости, Алекс?
Той се изненада.
— Мислех, че Ингер ти е казала… за случката в колата.
— Каква случка?
— Една вечер след края на смяната разчетох поведението на Ингер като подканващо и нещата малко излязоха от контрол. Исках само да я закарам до дома ѝ, а не да я плаша, но се опасявам, че тя прие безобидната ми шега доста на сериозно.
— Нямам представа за какво говориш, Алекс. Пък май и не искам да разбирам. Хари спомена ли къде се намира? Ще се обади ли пак?
— Е, я чакай малко. Откога с този тип сте на малко име? И защо се изчервяваш само като спомена за него? Има ли нещо между вас?
Биргита разтърка отчаяно длани.
Алекс се наведе над бюрото и протегна ръка да я погали по косата, но тя го отблъсна раздразнена.
— Зарежи тези глупости, Алекс. Ти си пълен мухльо. И преди съм ти го казвала. Когато Хари позвъни повторно, гледай да се държиш малко по-адекватно. И попитай къде да го намеря. Разбра ли?
Биргита стана и излезе от кабинета.
При влизането си в „Крикет“ Спийди не повярва на очите си. Зад тезгяха Бъроуз вдигна рамене.
— Кибичи там от два часа. Яката се е наквасил.
В ъгъла, до обичайната им маса, седеше мъжът, който се явяваше косвената причина двама от ортаците му да се озоват в болница. Спийди попипа новичкия си „Хеклер и Кох“ 45 АСР в кобура на прасеца и се приближи до масата. Брадичката на мъжа клюмаше върху гърдите. Приличаше на заспал. Пред него стоеше полупразна бутилка уиски.
— Ей! — извика Спийди.
Мъжът повдигна бавно глава и му се усмихна дебилно.
— Чаках те — изломоти той.
— Сбъркал си масата — Спийди остана прав.
Предстоеше му тежка вечер и не можеше да рискува този кретен да го забави. Всеки момент очакваше първите клиенти.
— Я ми кажи нещо — подвикна мъжът.
— И защо ще го правя? От какъв зор? — Спийди усещаше как оръжието изпъва крачола му.
— Защото пласираш тук, защото току-що влезе и в тази част от деня си най-уязвим, понеже стоката е у теб, а не искаш да те претърся пред всички тези свидетели. Не сядай.
Чак сега Спийди забеляза дулото на браунинга „Хай Пауър“, който мъжът държеше в скута си и уж небрежно бе насочил точно срещу Спийди.