Абас предположи, че третият мъж е отвън.
В тъмнината.
Отпи от питието си. Ихено, барманът, беше смесил съставките перфектно. Абас се обърна и огледа другите хора край бара. С тен, с още повече тен и няколко лошо изгорели мъже с торсове, които бяха основна част от идентичността им. И жени. Местни жени и туристи. Неколцина гидове, вероятно и сърфисти, всичките вглъбени в разговор с един или друг торс. Погледът на Абас се отклони към стената зад бара. Два въздълги рафта с бутилки с повече или по-малко ароматизиран алкохол и едно-единствено предназначение.
Тогава я видя.
Хлебарката.
Гигантска хлебарка. С дълги антени и силни жълто-кафяви криле, прибрани върху тялото. Пълзеше по стената между рафтовете с бутилки. Дъсчена стена, покрита с окачени с карфици туристически снимки и картички. Внезапно Ихено също я видя - и нея, и погледа на Абас, насочен към нея. С тънка усмивчица смачка хлебарката с длан. Върху снимка. На която Нилс Венд беше прегърнал млада жена.
Абас остави чашата си с леко дрънчене върху плота. Извади лист от задния си джоб и се опита да сравни снимката върху него със снимката под смачканата хлебарка.
- Ще я махнеш ли?
Посочи хлебарката. Ихено я перна от стената.
- Не харесваш ли хлебарки?
- Не. Развалят пейзажа.
Ихено се усмихна. Абас - не. Бързо забеляза, че младата жена, която Нилс Венд беше прегърнал, прилича досущ на жертвата от Нордкостер. Жената, удавена в заливите Хаслевикарна. Той допи питието си. „Виж дали ще откриеш някаква връзка между Венд и жената, убита на Нордкостер“ - така каза Стилтон.
И ето я връзката.
- Още едно?
Ихено застана пред Абас.
- Не, благодаря. Знаеш ли кои са хората на онази снимка?
Абас посочи, Ихено се обърна и също посочи.
- Това е Големия швед, Дан Нилсон. Не знам коя е жената.
- Възможно ли е някой да знае?
- Не... Чакай, може би Боскес...
- Кой е той?
- Бившият собственик на бара. Той ги е окачил. Ихено кимна към снимките по стената.
- Къде мога да го открия?
- В къщата му. Не излиза оттам.
- И къде се намира тя?
- В Кабуя.
- Далеч ли е?
Ихено извади малка карта и посочи селцето, където се намираше къщата на Боскес. Абас размисли дали да се върне в Мал Паис и да помоли Гарсия да го закара до селото. Две неща го накараха да избере друг вариант. Първо - третият мъж, който вероятно се криеше край бара. Второ - полицията. В момента къщата на Венд сигурно гъмжеше от местни полицаи. Нищо чудно да му зададат въпроси, на които не иска да отговаря.
Той погледна към Ихено, който се подсмихваше.
- Искаш да отидеш до Кабуя?
- Да.
Ихено се обади по телефона и след няколко минути един от синовете му се появи пред бара с АТВ. Абас попита дали може да вземе снимката от стената. Получи разрешение. Излезе навън, седна зад сина на Ихено и обходи околността с фасетните си очи. Беше доста тъмно и от бара не се процеждаше много светлина, но видя сянката. По-скоро частица от нея. Зад голяма палма недалеч.
Третият мъж.
- Добре. Да тръгваме.
Абас потупа сина на Ихено по рамото и потеглиха. Обърна се и видя, че третият мъж тича обратно към Мал Паис с изненадваща скорост. Да вземе кола, предположи Абас. Разбра, че не след дълго ще ги настигне, понеже имаше само едно шосе. В една посока. Към Кабуя.
Синът на Ихено попита дали да чака, но Абас го отпрати. Вероятно щеше да се забави. Самият път до къщата на Боскес му отне немалко време. Натъкна се на доста места за катерене и заобикаляне, преди да стигне до верандата.
Боскес седеше там. В бели дрехи, полуизбръснат, на стол до стената. С чаша ром в ръка и гола крушка, увиснала недалеч от него. Изключена. Концертът на щурците в гората около тях не смущаваше ушите му. Нито слабото шуртене от водопадчето сред дърветата. Той наблюдаваше малко насекомо, кретащо по кафявата му длан.
После погледна към Абас.
- Кой си ти?
- Казвам се Абас ел Фаси. От Швеция съм.
- Знаеш ли кой е Големия швед?
- Да. Може ли да се кача?
Боске погледна пак към Абас, който стоеше на няколко крачки от верандата. Не приличаше на швед. Нито на скандинавец. Не приличаше никак на Големия швед.
- Какво искаш?
- Да поговоря с теб, Боскес, за живота.
- Идвай.
Абас се изкачи на верандата и Боскес подритна табуретка към него. Абас седна.