- Дан Нилсон ли наричаш Големия швед? - попита той.
- Да. Познаваш ли го?
- Не. Той е мъртъв.
Трудно беше да се разчете изражението на Боскес в мрака. Абас обаче видя как отпива голяма глътка от чашата и тя не изглежда много стабилна по обратния път.
- Кога умря?
- Преди няколко дни. Убиха го.
- Ти ли го уби?
Странен въпрос, помисли си Абас. Но се намираше от другата страна на света в затънтено селце сред тропическа гора с мъж, когото не познаваше. Не знаеше също какви са били отношенията му с Нилс Венд. Големия швед, както го наричаше.
- Не. Работя за шведската полиция.
- Имаш ли удостоверение?
Боскес не беше вчерашен.
- Не.
- Защо да ти вярвам тогава?
„Да. Защо?“ - помисли си Абас.
- Имаш ли компютър? попита той.
- Да.
- Влизаш ли в интернет?
Боскес изгледа Абас със студени очи. Толкова студени, че пронизаха тъмнината. Изправи се и влезе вътре. Абас остана там, където беше. След минута-две Боскес излезе с лаптоп и седна на стола си. Внимателно пъхна мобилния модем в компютъра и го отвори.
- Потърси Нилс Венд, убийство, Стокхолм.
- Кой е Нилс Венд?
- Това е истинското име на Дан Нилсон. Пише се с W и dt накрая.
Синьото сияние от лаптопа се отрази в лицето на Боскес. Пръстите му се раздвижиха по клавиатурата. После зачака, погледна екрана и макар да не разбираше нито дума, позна снимката на първа страница във вестника. Снимка на Дан Нилсон, Големия швед. Двайсет и седем годишна снимка. Горе-долу така изглеждаше Нилсон, когато за пръв път се бе появил в Мал Паис.
Под снимката пишеше: „Нилс Венд“.
- Убит?
- Да.
Боскес затвори компютъра и го остави върху дървения под до стола. Извади от сенките полупразна бутилка с ром и отсипа в чашата си. Доста.
- Ром. Искаш ли?
- Не - каза Абас.
Боскес пресуши чашата на един дъх, свали я в скута си и избърса очи с другата си ръка.
- Беше ми приятел.
Абас кимна. Махна с ръка да изрази съчувствие. Убитите приятели изискват уважение.
- Откога го познаваш? - попита.
- Отдавна.
Доста смътно мерило за време. Абас се нуждаеше от нещо по-конкретно. Време, което да свърже с жената на снимката от бара.
- Ще я включиш ли?
Посочи крушката в другия край на верандата. Боскес се извърна и се протегна към стар черен ключ на стената. Светлината почти заслепи Абас. След няколко секунди той извади снимката.
- Взех я от Санта Тереза. Нилсон е прегърнал жена... Ето...
Абас подаде снимката. Боскес я взе.
- Знаеш ли коя е?
- Аделита.
Име! Най-после!
- Просто Аделита или...?
- Аделита Ривера. От Мексико.
Абас претегли възможностите. Да каже ли, че Аделита Ривера също е убита? Удавена край шведски бряг? Дали и тя е била приятелка на Боскес? Двама убити приятели и почти никакъв ром.
Въздържа се.
- Беше ли близък Дан Нилсон с Аделита Ривера?
- Тя носеше детето му.
Абас не отмести поглед от Боскес. Много зависеше от това. Нито един от двамата да не изгуби присъствие на духа. Но вътрешно разбираше какво означава информацията. За Том. Нилс Венд е бащата на детето на жертвата!
- Ще ми разкажеш ли нещо за Аделита?
- Беше красива жена.
Боскес разказа какво знае за Аделита, а Абас се постара да запомни всяка подробност. Съзнаваше колко важно е за Том.
- После тя замина - заключи Боскес.
- Кога?
- Преди много години. Не знам къде отиде. Не се върна. Големия швед се натъжи. Тръгна да я търси в Мексико, но не я намери. После се прибра у дома, в Швеция.
- Но това се случи наскоро, нали?
- Да. Във вашата страна ли го убиха?
- Да. И не знаем защо и кой го е убил. Дойдох с надеждата да разбера нещо, което да ни помогне - каза Абас.
- Да откриете убиеца?
- Да. И мотив за убийството.
- Когато замина, той остави чанта при мен.
- Така ли?
Абас застана нащрек.
- Какво има в нея?
- Не знам. Каза ми да я предам на полицията, ако не се върне до първи юли.
- Аз съм полицията.
- Нямаш удостоверение.
- Не е необходимо.
Преди Боскес да успее да примигне с тънките си мигли, дълъг черен нож се заби в електрическия кабел на стената. Крушката на тавана изцвъртя и угасна. Абас погледна към Боскес в тъмнината.
- Имам още един.
- Добре.
Боскес стана и пак влезе вътре. Върна се по-бързо от предишния път, с кожена чанта в ръка. Подаде я на Абас.
Третият мъж беше паркирал тъмния ван на безопасно разстояние от къщата на Боскес и се бе прокраднал възможно най-близо. Не толкова, че да шпионира с невъоръжено око, но с помощта на инфрачервения си бинокъл ясно видя какво извади Абас от малката чанта.