Плик, найлонова папка и аудиокасета.
Абас прибра предметите в чантата. Веднага разбра, че горилите в къщата на Венд в Мал Паис са търсели чантата. Сега нямаше да разглежда находките. Бездруго лично бе изгасил единственото осветление на верандата. Повдигна чантата.
- Трябва да я взема.
- Разбирам.
Черният нож бе увеличил значително схватливостта на Боскес.
- Имаш ли тоалетна?
Абас се изправи, а Боскес посочи към врата в съседното помещение. Абас извади ножа си от стената и изчезна в тоалетната с чантата в ръка. Не мислеше да я изпуска от поглед. Боскес остана седнал на стола си. Светът е странно място, помисли си той. А Големия швед е мъртъв.
Извади дребно шишенце от джоба на панталоните си и започна да лакира ноктите си в мрака. С прозрачен лак.
Абас излезе отново на верандата и се сбогува с Боскес, който му пожела добра сполука. Малко неохотно Абас получи неочаквана прегръдка. После Боскес влезе в къщата.
Абас слезе до шосето и тръгна пешком. Умът му гъмжеше от мисли. Знаеше името на жената, която Том се опитваше да открие от двайсет години. Аделита Ривера. Мексиканка. Бременна с детето на убития Нилс Венд.
Странно.
На стотина метра от къщата на Боскес, където шосето беше най-тясно, а луната - най-мътна, той внезапно получи пистолет във врата. Твърде близо, за да използва ножовете. Третият мъж, каза си. В същия момент изтръгнаха чантата от ръката му. Когато се обърна, силен удар в тила го зашемети. Залитна и падна в треволяка до шосето. Легнал там, видя как голям черен ван изскача от гората, профучава по пътя и изчезва.
После и той изчезна някъде.
Ванът избоботи през Кабуя и през половината полуостров Никоя. Недалеч от летището в Тамбур отби от шосето и спря. Третият мъж включи лампата над шофьорската седалка и отвори кожената чанта.
Беше пълна с тоалетна хартия.
Абас се свести до шосето. Вдигна ръка и напипа доста едра цицина върху главата си. И много болезнена. Но си струваше. Беше дал на третия мъж каквото иска. Кожената чанта.
Предметите в нея обаче бяха под пуловера на Абас.
И щяха да останат там, докато пристигне в Швеция.
Третият мъж още стоеше във вана. Поведе борба със себе си и умът му засече. Едва след доста време разбра, че не може да направи кой знае какво. Бяха го надхитрили и мъжът с ножовете вече сигурно се бе върнал при полицаите в Мал Паис. Третият мъж извади мобилния си телефон, прещрака до снимката от къщата на Венд, която бе направил през прозореца, написа няколко думи под нея и изпрати съобщение с изображение.
То стигна до К. Седович в Швеция, който веднага го препрати на мъж, седнал на просторна веранда недалеч от Стоксундския мост. Съпругата му си вземаше душ в къщата. Той прочете краткото съобщение, описващо съдържанието на чантата, напълнена по-късно с тоалетна хартия - плик, найлонова папка, аудиокасета. Оригиналният запис, помисли си мъжът. С разговора от жизненоважно значение за Бертил Магнусон.
Последна към снимката.
Към мъжа с ножовете Абас ел Фаси.
Крупието?
От казино „Космопол“?
Какво търси в Коста Рика?
И за какво му е, по дяволите, оригиналната касета?
17.
Оливия спа зле.
Бе отпразнувала лятното равноденствие на остров Тюнингьо с майка си и две нейни приятелки. Можеше да отиде, разбира се, в Моя с Лени и бандата й, но избра Тюнингьо.
Тъгата по Елвис я спохождаше на вълни и имаше нужда от усамотение. Или да бъде с хора, които не очакват да е в приповдигнато настроение. Вчера с майка й останаха сами и боядисаха наполовина стената на вилата, която беше най-изложена на слънцето. За да не се срамува Арне, както се изрази Мария. После двете попрекалиха малко с виното. И тя си плати през нощта. Събуди се към три след полунощ и не успя да заспи чак до седем. Половин час преди да иззвъни будилникът.
Сега Оливия излапа две оризови кексчета и тръгна по халат към душа. В същия момент чу звънеца.
Отвори вратата. Стилтон стоеше на прага в черно, възкъсо сако.
- Здрасти - каза той.
- Здрасти! Подстриган ли си?
- Мариане се обади. Няма съвпадение.
Оливия забеляза как по коридора се изниза съсед и огледа мимоходом мъжа пред вратата й. Тя отстъпи настрани и махна на Стилтон да влезе. После затвори вратата.
- Няма съвпадение?
- Да.
Оливия тръгна пред него към кухнята. Стилтон я последва, без да си съблича сакото.
- Значи космите не са от жертвите?
- Да.