- Може би са от извършителите.
- Вероятно.
- Джаки Берилунд - каза Оливия.
- Забрави я!
- Но защо? Възможно е да са нейни! Има тъмна коса, била е на острова по време на убийството и е дала адски тъпо обяснение защо е изчезнала малко след това. Нали?
- Ще използвам душа ти - каза Стилтон.
Объркана какво да отговори, Оливия посочи вратата на банята в другия край на коридора. Още не си бе възвърнала дар словото, когато той изчезна вътре. Да използваш нечий душ определено е интимно - според някои. За други е ни тъй, ни иначе. На Оливия й отне известно време да приеме представата как Стилтон е в банята й и отмива каквото там отмива.
После се замисли за Джаки Берилунд.
Черни мисли.
- Забрави за Джаки Берилунд - повтори Стилтон.
- Защо?
Той си беше взел дълъг хладен душ, бе обмислил фикс-идеята на Оливия и бе решил да й обясни това-онова. Оливия се беше облякла и му сервираше кафе на кухненската маса.
- Ето защо - подхвана той. - През 2005 година убиха младо бременно момиче на име Джил Енгбери и ми възложиха разследването.
- Знам.
- Просто започвам от самото начало. Джил беше компаньонка. Бързо установихме, че е работела за Джаки Берилунд в „Червено кадифе“. Обстоятелствата около убийството ни насочиха към хипотезата, че убиецът на Джил вероятно е клиент на Джаки. Тръгнах по тази следа, но се наложи да спра.
- Защо?
- Случиха се разни неща.
- Например?
Стилтон замълча. Оливия зачака.
- Какво се случи? - попита тя най-после.
- Няколко неща. Едновременно. Получих нервен срив, излязох в болнични, а когато се върнах, ме отстраниха от случая.
- Защо?
- Официално защото в момента не съм в състояние да разследвам убийство, което може би беше вярно.
- А неофициално?
- Някои хора, мисля, искаха да не се занимавам със случая.
- Защото...
- Защото се бях домогнал твърде близо до бизнеса с компаньонки на Джаки Берилунд.
- До клиентите й имаш предвид?
- Да.
- Кой пое случая?
- Рюне Форш. Полицай, който...
- Знам кой е - прекъсна го Оливия. - Но той не е открил убиеца на Джил. Четох в...
- Да, не го откри.
- Но ти сигурно си обмислял същото като мен? Когато си разследвал убийството на Джил?
- Че има сходства с Нордкостер?
- Да.
- Разбира се... Джил също беше бременна. - Стилтон продължи: - Както жертвата от Нордкостер. А Джаки се появяваше и в двата случая. Дали и жертвата е била компаньонка? Все пак не знаехме нищо за нея. Усъмних се, че има връзка - един и същ извършител с един и същ мотив.
- И какъв е той?
- Убил е проститутка, която е използвала бременността си, за да го изнудва. Затова взех ДНК от плода на Джил и го сравних с пробата на детето от Нордкостер. Нямаше съвпадение.
- Това не изключва възможността Джаки Берилунд да е замесена.
- Да. Известно време разследвах обстойно теорията си за нея. На Нордкостер е била с двама норвежци на луксозна яхта. Заподозрях, че са били квартет от самото начало, като жертвата е била четвъртият човек. После нещо се е объркало помежду им и тримата са убили четвъртия.
- Но?
- Не стигнах доникъде. Не успях да докажа, че някой от тях е бил на брега или е имал контакт с жертвата, чиято самоличност така и не разкрихме.
- Сега може би ще успееш да докажеш, че Джаки Берилунд е била на брега?
- Като използвам диадемата?
- Да.
Стилтон погледна Оливия. Не се отказва лесно, помисли си. Беше впечатлен от упорството, любознателността й, способността й да...
- Обецата?
Оливия се опита да разчете мислите на Стилтон.
- Каза, че си открил обеца в джоба на палтото на жертвата, която вероятно не е нейна. Нали? Сторило ти се е странно?
- Да.
- Имаше ли отпечатъци по нея?
- Само на жертвата. Искаш ли да я видиш?
- У теб ли е?
- Да. В караваната.
Стилтон извади голям кашон изпод едното легло в караваната. Оливия седеше на другото. Той отвори кашона и извади найлонов плик с красива обеца.
- Така изглежда.
Подаде плика на Оливия.
- Защо е тук? - попита тя.
- Събрах си вещите, след като ме отстраниха от случая. Тя се оказа сред тях. Лежеше в чекмедже, което изпразних.
Оливия вдигна обецата и я разгледа. Доста особен дизайн. Розетка, която става сърце. С перла отдолу и син камък по средата. Много красива. Напомни й нещо. Беше ли виждала подобна обеца?
Неотдавна?
- Може ли да я взема до утре?
- Защо?
- Защото... съм виждала подобна обеца съвсем наскоро.
В магазин, хрумна й внезапно.
Бутик на Сибюлегатан?
Мете Улсетер седеше с част от екипа си в следователската стая на Полхемсгатан. Двама от колегите й бяха празнували Деня на лятното равноденствие, други двама бяха продължили да работят. Сега изслушаха разпита на Бертил Магнусон. За трети път. Всички чувстваха едно и също - лъже за обажданията. Отчасти чувството бе емпирично. Опитните разпитващи претеглят умело всеки нюанс в тона на разпитвания. Но имаше и нещо по-конкретно. Защо Нилс Венд ще се обажда четири пъти на Бертил Магнусон и ще мълчи? Както твърдеше Магнусон. Венд сигурно е разбирал, че Магнусон за нищо на света не би се досетил кой мълчи от другата страна на линията. Нилс Венд, изчезнал преди двайсет и седем години? Абсурд. В такъв случай обаждането се обезсмисляше. За Нилс Венд.