- Не е мълчал.
- Да.
- Какво е казал обаче?
- Нещо, което Магнусон не иска да разкрие.
- И с какво ли е свързано то?
- С миналото.
В този момент Мете се намеси в разсъжденията на колегите си. Предполагаше, че Венд наистина не се е появявал двайсет и седем години, после внезапно е дошъл в Стокхолм и се е обадил на бившия си бизнес партньор. И единственото, което ги свързва днес, е вчера.
- Ако се позовем на хипотезата, че Магнусон стои зад убийството на Венд, значи мотивът се крие в тези четири разговора - каза тя.
- Шантаж?
- Вероятно.
- И с какво е разполагал Венд, за да изнудва Магнусон? Днес? - запита се Лиса.
- Нещо, случило се тогава.
- И кой може да знае за него? Освен Магнусон?
- Сестрата на Венд в Женева?
- Едва ли.
- Бившата му съпруга? - предположи Босе.
- Или Ерик Гранден - вметна Мете.
- Политикът?
- Бил е в борда на „Магнусон Венд Майнинг“, когато Венд изчезнал.
- Ще говорим ли с него? - попита Лиса.
- Да, обади му се.
Оливия седеше в метрото. По целия път от караваната до града обмисляше информацията на Стилтон. Не беше сигурна какъв е изводът. Освен че не е добра идея да доближава Джаки Берилунд. Той беше рискувал и го бяха отстранили от случая. Но тя не беше полицай. Все още. Не участваше в официално разследване. Никой не можеше да я отстрани. Да я заплаши? Разбира се. И да убие котката й под капака на кола. Но дотук. Вече съм свободна да правя каквото пожелая, помисли си тя.
И й се прииска точно това.
Да доближи Джаки Берилунд, убийцата на котки. Да вземе нещо от нея, което да послужи за ДНК тест. Да разбере дали Гардман е намерил на брега следа от Джаки.
И как да постигне целта си?
Не би могла да влезе пак в бутика на Джаки. Някой трябваше да й помогне. Тогава й хрумна идея. Която изискваше да прибегне до нещо отблъскващо.
Изключително отблъскващо.
Жалък двустаен апартамент на Сьодерармсвеген в Керторп. На втория етаж, без име на вратата, почти никакви мебели в стаите. Само по бельо Норката стоеше до прозореца и бодеше с игли плътта си. Не се случваше често. Почти никога. Понастоящем използваше по-леки средства. Понякога обаче му се приискваше истинско изригване. Огледа се. Още бе вбесен от случката в гората край караваната. Проклетата кучка го беше издухала, сякаш е никой. Загубеняк, който се вмъква в задния ти двор и пикае в саксиите.
Чувстваше се адски зле.
Но как се повдига оклюмало его? След по-малко от десет минути Норката беше отново в играта. Пърхащият му мозък вече предлагаше няколко обяснения за унижението. Момичето нямаше ни най-малка представа с кого разговаря - с Норката, мъж до мозъка на костите си. Или: чисто и просто тя беше идиот. И кривогледа на всичкото отгоре. Окаяна фуста, която не знае с кого си има работа.
Сега беше далеч по-добре.
Когато чу звънеца, Норката бе повдигнал егото си на полагаемата се висота. Краката му почти подтичваха сами. Надрусан? Е, и? Нали е човек на бързите обороти? Фокусник с пълна власт над целия си арсенал. Едва не изтръгна вратата от пантите.
Окаяната фуста?
Норката се втренчи в Оливия.
- Здрасти - каза тя.
Норката продължи да се блещи.
- Дойдох да се извиня - подхвана тя. - Държах се крайно грубо онази вечер и наистина съжалявам. Бях много шокирана как са пребили Стилтон. Нищо лично, честна дума.
- Какво искаш, мамка му?
Оливия реши, че вече е обяснила достатъчно ясно, затова продължи по план.
- Това ли е апартаментът ти? За пет милиона?
- Най-малко.
Бе подготвила изключително внимателно стратегията си. Имаше доста добра представа как да изработи смешния дребосък. Трябваше просто да открие пролука.
- Всъщност си търся жилище - каза тя. - Колко стаи има тук?
Норката се обърна и влезе в апартамента. Остави вратата отворена и Оливия сметна, че е поканена. И се вмъкна вътре. В буквално празния двустаен апартамент. Жалък. С провиснали тапети. Пет милиона? Най-малко?