- Между другото, Стилтон ти изпраща поздрави...
Норката беше изчезнал. През прозореца на спалнята ли се е изнизал, почуди се тя. Внезапно той се появи отново.
- Още ли си тук?
Беше се увил в подобие на халат и държеше кутия с мляко. Отпи от нея.
- Какво искаш, мамка му?
Нямаше да е толкова лесно.
Оливия реши да не увърта.
- Трябва ми помощ. Искам да взема материал за ДНК тест от човек, който не бива да ме вижда. И си спомних какво ми каза.
- Какво ти казах, мамка му?
- Че си помагал на Стилтон да разреши много трудни случаи. Нещо като негова дясна ръка, нали?
- Да.
- После си помислих, че сигурно имаш опит. Разбираш, изглежда, от много неща?
Норката излочи още мляко.
- Но може би вече не се занимаваш с това? - попита Оливия.
- Правя много неща.
Налапа стръвта, зарадва се Оливия. Сега ще поскъся кордата.
- Би ли посмял да направиш нещо такова?
-Да посмея? Що за въпрос, мамка му? Казвай какво искаш.
Е, хвана се на въдицата.
Оливия излезе от станцията на метрото на Йостермалмстори, придружена от господин в изключително добро настроение - Норката, мъж до мозъка на костите, който не се страхува от нищо.
- Преди няколко години изкачвах К2. Знаеш, четвъртия по височина връх в Хималаите. Бяхме аз, Йоран Кроп и няколко шерпи. Леден вятър, минус 32 градуса... жестоко време.
- Стигнахте ли до върха?
- Те се изкачиха. Аз бях принуден да се погрижа за англичанин, който си счупи крака. Пренесох го на гръб по целия път надолу до базовия лагер. Беше благородник, между другото, имам доживотна покана да посетя имението му в Ню Хемпшир.
- Това не е ли в САЩ?
- Как спомена, че се казва бутикът?
- „Уиърд & Уау“. Близо е. На Сибюлегатан.
Оливия спря на известно разстояние от магазина. Описа как изглежда Джаки и обясни какво й трябва.
- Косъм казваш?
- Или слюнка.
- Или контактни лещи. Така заковахме един в Халмстад. Убил съпругата си и изчистил целия апартамент с прахосмукачката. Намерихме обаче контактна леща в торбичката, взехме ДНК от нея и го пипнахме.
- Не знам дали Джаки Берилунд носи контактни лещи.
- Тогава ще импровизирам.
Норката изприпка към бутика.
Представата му за импровизация явно подлежеше на разискване. Той влезе в магазина, видя Джаки Берилунд да стои с гръб към него до клиентка пред тоалетна масичка, отиде право до нея и й отскубна кичур косми. Джаки изпищя и се обърна към него, по чието лице се изписа изключителна изненада.
- МАМКА МУ! Извинете. Взех ви за онази кучка Нетан!
- Коя?
Норката размаха ръце, както правят наркоманите. Идваше му отвътре.
- Съжалявам, мадам. Има същата коса, а ми открадна коката и побягна насам! Да сте я виждали случайно?
- Изчезвай!
Джаки сграбчи сакото на Норката и го повлече към вратата. Норката си плю на петите. Стиснал здраво в юмрук кичур коса. Джаки се обърна към поизплашената клиентка.
- Наркомани! Събират се в парка и минават оттук. Гледат да откраднат нещо. Съжалявам!
- Няма нищо. Открадна ли нещо?
- Не.
Спорно твърдение.
Ерик Гранден тъкмо преглеждаше графика си за следващите няколко дни. Седем страни за също толкова дни. Обичаше да пътува. Да лети. Винаги да е в движение. Не влизаше съвсем в служебните му задължения във Външното министерство, но засега никой не възразяваше. Винаги можеха да се свържат с него по Туитър. После му се обади Лиса Хедквист и поиска да се срещнат.
- Няма начин да ви вместя в графика.
Наистина нямаше време. Арогантният му тон подсказа ясно, че в дневния му ред има далеч по-важни задачи от срещи с млади полицаи. Лиса Хедквист се съгласи да говорят по телефона.
- Става дума за компанията „Магнусон Венд Майнинг“.
- И?
- Били сте в борда.
- Преди двайсет и седем години. Не знаете ли?
- Знам. Имаше ли противоречия в борда по онова време?
- В какъв смисъл?
- Между Нилс Венд и Бертил Магнусон например?
- Не.
- Никакви?
- Доколкото ми е известно.
- Но ви е известно, че Нилс Венд е бил убит в Стокхолм? Неотдавна?
- Глупав въпрос. Приключихме ли?
- Засега.
Лиса Хедквист прекъсна връзката.
Гранден се втренчи в телефона си.
Това не му хареса.
Оказа се много по-лесно, отколкото предполагаше. По целия път до караваната подготвяше арсенал от аргументи и се опитваше да предвиди всяко възможно възражение, за да го парира. После той каза просто:
- Добре.
- Добре?