- Къде е?
- Тук!
Оливия подаде малкия найлонов плик с кичура коса, отскубнат от Джаки Берилунд. Стилтон го прибра в джоба си. Оливия не посмя да го попита защо го каза. Добре? Защото се е включил в екипа? Или просто иска да й услужи? Но защо?
- Страхотно! - каза тя все пак. - Кога мислиш, че тя ще...
- Не знам.
Стилтон нямаше представа дали бившата му съпруга ще им помогне отново. Не знаеше дори дали ще прояви интерес. Обади й се, когато Оливия си тръгна.
Прояви интерес.
- Искаш да сравня кичура коса с пробата от диадемата?
- Да. Възможно е да е на един от извършителите.
- Мете знае ли за това? - попита Мариане.
- Още не.
- Кой ще плати?
Стилтон не се бе замислял и за това. Знаеше колко са скъпи ДНК тестовете. Вече беше измолил услуга веднъж. Да пробва отново бе прекалено.
Не отговори.
- Добре. Ще ти се обадя - каза Мариане.
- Благодаря.
Стилтон се замисли, че е редно Рьонинг да се бръкне. Тя упорстваше. Не можеше ли да продаде повредения мустанг?
Той обаче имаше по-важни задачи.
Обади се на Норката.
Бертил пътуваше към къщи в сивия „Ягуар“. Нервите му бяха изопнати. Все още нямаше представа какво цели крупието. Абас ел Фаси. Беше открил пълното име и адреса му и бе помолил К. Седович да държи под око апартамента му на Далагатан. Ако се появи там. Погрижи се да изпратят хора и на летище „Арланда“. Ако се появи там. Сигурно скоро щеше да се върне в Швеция. С оригиналната касета. Какво ще направи с нея? Познава ли Нилс? Ще продължи ли изнудването? Или е свързан с полицията? Но как? Крупие? Работеше в „Космопол“ почти всеки път, когато залагаха там. Бертил не разбираше нищо и това го изнервяше и напрягаше.
Едно беше ясно. Не след дълго оригиналната касета вероятно щеше да бъде в Швеция. Нямаше да остане в Коста Рика и да стигне до тамошната полиция. Трябваше просто да се погрижи тя да не стигне до тукашната полиция.
Тогава му се обади Ерик Гранден.
- Говориха ли с теб полицаите?
- За какво?
- За убийството на Нилс. Обади ми се някаква нагла жена. Попита ме дали е имало противоречия между теб и Нилс, докато съм бил в борда.
- Какво значи противоречия?
- Точно това се почудих! Защо полицията си пъха носа в това?
- Не знам.
- Неприятно.
- Какво й каза?
- Не.
- Че е нямало противоречия?
- Нямаше. Доколкото си спомням.
- Никакви.
- Именно. Да се чуди човек докъде ли още ще пропадне шведската полиция!
Бертил сложи край на разговора.
Аке Андершон седеше в големия търговския център във Флемингсбери с мъжа, който беше приятел на майка му - Норката. И с един приятел на Норката. Мъж с голяма лепенка на тила. Ядяха хамбургери. По-скоро Норката и той ядяха. Другият мъж пиеше ванилов шейк. Той бе поискал да се срещне с него.
- Не знам много - каза Аке.
- Но познаваш организаторите? - попита Стилтон.
- Не.
- Но как разбираш кога ще се биеш?
- Съобщение.
- Изпращат ти съобщение?
- Да.
- Имаш ли телефонния им номер?
- Какво?
- На хората, които ти изпращат съобщение. Имаш мобилен телефон, сигурно виждаш кой ти пише.
- He.
Стилтон се отказа. Беше помолил Норката да му уреди среща с Аке, за да разбере дали момчето знае повече за боевете в клетка. Имена. Адреси. Не знаеше. Получаваше съобщение и отиваше на мястото или го завеждаха дотам.
- Кой те води?
- Момчета.
- Знаеш ли как се казват?
- Не.
Стилтон се отказа съвсем и допи млечния си шейк.
Недалеч от мястото с хамбургерите стояха Лиам и Исе с качулатите си якета. Веднъж-дваж бяха водили Аке да се бие. Сега мислеха да го вземат отново. Внезапно го видяха да говори с мъжа, когото бяха снимали да чука в караваната една от трашкиковете им. И който бе шпионирал последния им бой в клетки и си беше отнесъл боя.
Бездомен тип.
Защо, мамка му, Аке разговаряше с него?
- Може да не е бездомен. Ами ако е ченге?
- Под прикритие?
- Да?
Тримата излязоха заедно от заведението за бързо хранене. Норката и Стилтон тръгнаха към гарата. Аке хукна в друга посока. Не забеляза, че Лиам и Исе го последваха. Настигнаха го до безлюдното футболно игрище.
- Аке!
Момчето спря. Позна ги. Веднъж-дваж го бяха водили да се бие. Нов бой ли бяха организирали? То обаче не искаше да участва. Как ще им обясни?
- Здрасти - каза Аке.
- С кого ядеше хамбургери? - попита Лиам.
- Моля?
- Ей сега. Видяхме те. Кои бяха тези?
- Приятел на мама и негов приятел.
- Онзи с лепенката?
- Да.
- Какво му каза?