- Да.
- За съжаление е мъртъв. Проверихме преди малко.
- Добре. Значи трябва просто да ми повярвате.
- Дали?
Мете погледна към Джаки, спипана току-що с няколко хубавички тлъсти лъжи. Джаки изглеждаше точно толкова притеснена, колкото се чувстваше.
- Искам адвокат - каза тя.
- В такъв случай ще прекратим разпита дотук.
Мете изключи касетофона. Джаки се изправи бързо и тръгна към вратата.
- Познаваш ли Бертил Магнусон? Директорът на „Магнусон Уърлд Майнинг“? - попита неочаквано Мете.
- Защо да го познавам?
- През 1987 година е имал вила на Нордкостер. Може пътищата ви да са се пресекли случайно?
Джаки излезе от стаята. Не отговори.
Оливия обикаляше неспокойно из парка в Кронобери. Струваше й се, че продължават цяла вечност. Какво правят там вътре? Ще я арестуват ли? Внезапно се замисли за Ева Карлсен. Да й разкаже ли? До голяма степен благодарение на нея бе тръгнала по следите на Джаки.
Обади й се.
- Здрасти! Оливия Рьонинг е. Как си?
- Добре. Главоболието престана.
Ева се позасмя.
- Ти как напредваш? - попита после. - С Джаки Берилунд?
- Страхотно! Открихме ДНК, което показва, че е била на брега в Нордкостер. Същата вечер, когато е извършено убийството!
- Открихме?
- О, да. Вече работя с няколко детективи!
- Уха! Наистина ли?
- Да. В момента разпитват Джаки в полицейската централа!
- Така ли? Защото е била на брега през онази вечер?
- Да.
- Забележително. Значи криминалистите са подновили разследването?
- Не знам. Вероятно не официално все още. Засега сме главно аз и мъжът, който е разследвал случая тогава.
- Кой е той?
- Том Стилтон.
- И сега се е заел отново с него?
- Да. Неохотно!
Този път Оливия се позасмя и в същия момент забеляза как Джаки Берилунд излиза от входа на Националния криминален отдел.
- Ева, ще ти се обадя по-късно!
-Добре. Чао.
Оливия прибра телефона и видя как Джаки се качва в такси. Точно когато колата мина покрай нея, Джаки погледна навън. Право към Оливия. Тя срещна погледа й. Убийца на котки, помисли си и усети как цялото й тяло се напрегна. После таксито изчезна.
Стилтон излезе през същия вход и Оливия се втурна към него.
- Как мина? Какво каза тя?
На излизане от стаята Мете срещна в коридора за разпити старши полицейския командир Оскар Молин.
- Джаки Берилунд ли беше с теб вътре?
- Кой ти каза?
- Форш я видял да влиза.
- И ти се обади?
- Да. Твърди, че Том Стилтон се вмъкнал през страничен коридор. И той ли беше с теб?
- Да.
- Докато разпитваше Джаки Берилунд?
- Да.
Оскар погледна Мете. Често работеха заедно и изпитваха взаимно уважение. За мое щастие, помисли си Мете, понеже нещата не изглеждат съвсем спретнати.
- За какво я разпитваше? Убийството на Нилс Венд?
- Не, на Аделита Ривера.
- Тя пък коя е?
- Жената, удавена на Нордкостер през 1987 година.
- Върху това ли работиш?
- Помагам.
- На кого?
- Трябва ли да внимавам? С Джаки Берилунд? - попита Мете.
- Не. Защо?
- През 2005 година възникнаха проблеми, когато Стилтон стигна до нея.
- Защо?
- Защото и двамата знаем какво прави тя и вероятно в регистъра й с клиенти има нещо, което не бива да е там?
Оскар погледна Мете.
- Как е Мортен? - попита той.
- Добре. Мислиш ли, че е в регистъра?
- Не се знае.
И двамата се усмихнаха. Доста пресилени усмивки.
Оскар Молин вероятно нямаше да се усмихне изобщо, ако знаеше какво е постигнала Мете, за разлика от Стилтон през 2005 година. Беше получила заповед за претърсване на дома на Джаки Берилунд. Навярно не стриктно по правилата, но Мете си имаше канали.
Ето защо Лиса Хедквист влезе в апартамента на Джаки на „Нор Меларстранд“, докато самата Джаки беше в стаята за разпити. Все пак давността на разследването не бе изтекла и можеха да изправят убиеца пред съда. Освен всичко друго Лиса отвори компютъра на Джаки и копира файловете в малко запаметяващо устройство.
Оскар Молин не би харесал това.
Обикаля часове наред из Флемингсбери. Търсеше Аке. Разпита всяко срещнато момче дали е виждало Аке Андершон. Никой не го беше виждал.
Сега седеше в стаята на Аке и държеше две износени футболни обувки. Седеше на леглото му. Приковала поглед в счупения скейтборд. Аке се бе опитал да го поправи с кафяво тиксо. Тя избърса отново сълзите си. Плачеше тук отдавна. Около час по-рано Норката се бе обадил. Нямаше новини. Аке просто беше изчезнал. Тя знаеше, че нещо се е случило с него, усещаше го с цялото си тяло. Нещо, свързано с онези битки в клетка. Беше видяла синините и раните по телцето му. Защо е отишъл? Да се бие в клетка? Не беше такова момче. Никак! Никога не се биеше. Кой го е подлъгал? Увете притисна футболните обувки между тънките си ръце. Върне ли се, ще му купи нови. Веднага. И ще отидат в увеселителния парк „Грьона Лунд“. Само да се върне...