Тя се протегна и взе мобилния си телефон.
Реши да се обади в полицията.
Контейнерът за боклук се намираше пред сграда на Диагносвеген. В него имаше стари лекьосани матраци, прогорено кожено канапе и още ненужни вещи от почистено мазе. Момичето, което надникна над ръба на контейнера, видя кутия за дискове сред отпадъците. Дали има дискове вътре? С известно усилие успя да се прехвърли над ръба и се приземи върху канапето. Прекрачи внимателно към кутията. Може би е празна, може би е истинска находка. Точно се навеждаше да я вдигне, когато я видя. Тънка ръка между възглавници от диван.
Върху китката бяха написани буквите „ДБ“ с кръг около тях.
19.
Стилтон стоеше пред търговския център „Сьодерхаларна“ и продаваше списания. Не вървеше добре. Чувстваше се доста изморен. Предишната нощ се беше изкачвал и слизал по каменните стълби почти два часа. Почти през цялото време мислеше за посещението на Мариане в караваната на Вера. Сега едната от тях беше мъртва, а другата - щастливо омъжена. Така предполагаше. Преди да заспи в караваната, мислеше за ръката на Мариане върху своята. Просто жест на съчувствие ли беше?
Вероятно.
Погледна към небето и видя скупчените тъмни облаци. Щом ще вали, не бива да се помайва тук. Прибра списанията в раницата и си тръгна. Мете току-що му се бе обадила. Засега се налагало да отложи Джаки Берилунд за по-късно. Щяла да се свърже с него, ако и когато дойде време за нови разпити.
- Но внимавай - каза му.
- В смисъл?
- Знаеш какво представлява Берилунд. А сега знае кой е по дирите й.
- Добре.
Стилтон не беше разказал на Мете за произшествието на Оливия в асансьора. Дали Оливия й е казала? Или просто го предупреждава?
На излизане от Медбоярплацен си спомни хипотезата си. Която бе споделил с Яне Клинга. Че вероятно подбират жертвите си тук, пред търговския център.
Беше твърде изтощен да мисли за това.
Измина бавно последната част от гората. Нямаше сили. С дълга въздишка отвори вратата на караваната. Караваната, която щяха да преместят. Но след убийството общинските съветници още не си бяха казали тежката дума и тя стоеше тук.
Тази вечер той нямаше да изкачва никакви каменни стъпала.
Гората Ингентинг не е кой знае каква гора, сравнена с дебрите на север, но е достатъчно голяма и с достатъчно високи скали да скрие човек, който иска да се скрие. Или повече от един. В този случай две фигури в тъмни дрехи. Невидими сред дърветата.
Зад сивата каравана.
Стилтон затвори вратата. Точно когато легна, Оливия позвъни и поиска да знае какво става с Джаки Берилунд. Стилтон беше изтощен.
- Заспивам - каза той.
- Добре. Но поне не изключвай телефона си.
- Защо?
- Защото... ако се случи нещо.
И с нея ли е разговаряла Мете, почуди се Стилтон.
- Добре. Ще го оставя включен. Ще държим връзка.
Стилтон легна отново и изключи мобилния си телефон.
Не искаше да го безпокоят повече. Разпитът на Джаки предишния ден бе изцедил силите му. Както и сградата, където бе прекарал много успешни години като криминалист. Присъствието му там бе отворило стари рани. Да се промъква като плъх вътре, за да не се налага да поглежда в очите бившите си колеги...
Болеше.
Усети колко пресни все още са тези рани. Отворили се бяха, когато го отстраниха от случая. Отписаха го като детектив. Да, имаше психоза и го подложиха на лечение. Но не това бе сърцевината на проблема.
Поне според него.
Според него го бяха изтласкали от полицията.
Някои колеги го подкрепиха, разбира се, но какво ли не наговориха зад гърба му. И ден след ден ставаше по-зле. Той знаеше кой подклажда огъня. А в организация, където всеки работи с всекиго, не отнема дълго време да се отрови атмосферата. Черна дума тук. Завоалиран намек там. Хора, които отвръщат поглед, хора, които не приближават, когато те видят да седиш сам до маса в столовата. В крайна сметка просто се отказваш.
Ако имаш капчица гордост.
Стилтон имаше.
Напълни два кашона, размени няколко изречения с шефа си и си тръгна.
И започна да се спуска по склона.
Сега се отпусна безсилно върху леглото.
Внезапно някой почука на вратата. Стилтон се сепна. Още едно почукване. Той се подпря на лакти. Да отвори ли? Трети път. Стилтон изруга, стана, стигна с две крачки до вратата и я отвори.