- Здравейте. Казвам се Свен Бонмарк. От общината в Солна.
Мъж на около четиресет, с кафяво сако и сиво таке.
- Може ли да вляза?
- Защо?
- Да поговорим за караваната.
Стилтон отстъпи назад и седна на леглото. Бонмарк затвори вратата.
- Може ли да седна?
Стилтон кимна и Бонмарк седна на леглото срещу него.
- Тук ли живеете сега?
- Как изглежда?
Бонмарк го погледна с тънка усмивка.
- Сигурно знаете, че се налага да преместим караваната?
- Кога?
- Утре.
Бонмарк говореше спокойно и дружелюбно. Стилтон погледна към белите му, неизползвани ръце.
- Къде ще я преместите?
- На сметище.
- Ще я изгорите?
- Вероятно. Има ли къде другаде да живеете?
- Не.
- Знаете, че разполагаме с хостел в...
- Нещо друго?
- Не.
Бонмарк не стана. Погледнаха се.
- Съжалявам. - Бонмарк се изправи. - Може ли да купя едно?
Посочи купчинката списания върху масата.
- Четиресет крони.
Бонмарк извади портфейла си и подаде банкнота от петдесет крони.
- Нямам дребни - каза Стилтон.
- Няма значение.
Бонмарк взе списанието, отвори вратата и излезе.
Стилтон се просна на леглото. Нямаше сили да мисли. Утре щяха да се отърват от караваната. И от него. От всичко. Усети как пропада все по-надълбоко и по-надълбоко.
Двете тъмни фигури изчакаха мъжа със сивото таке да си отиде. После се прокраднаха. С дъска - дебела дъска. Заедно подпряха с нея бравата - безшумно. Единият я застопори с голям камък. Бързо развинтиха капачката на тубата, която носеха.
Стилтон се въртеше и мяташе в леглото. Усети как нещо боде ноздрите му. Още бе в дълбок унес, безсилен да реагира. Иглите се забиха по-безпощадио в носа му. Миризмата си проправи път по-навътре в подсъзнанието му - жестока мозайка от огън, пушек и женски писъци се разпиля в сънения му мозък. Внезапно той се изправи рязко.
И видя пламъците.
Високи жълто-сини пламъци ближеха стените отвън. Тежък, лютив пушек се процеждаше вътре. Стилтон се паникьоса. С ужасен вик скочи от леглото и си удари главата в шкафа. Строполи се на пода, стана и се хвърли към вратата. Тя не се отвори.
Изкрещя и налетя пак върху нея.
Тя не се отвори.
Малко по-надалеч в гората тъмните фигури наблюдаваха караваната. Дебелата дъска под бравата щеше да си свърши работата. Изходът беше блокиран. Освен това бяха излели достатъчно бензин около караваната. Огънят буквално изяждаше стените.
Нормална каравана може да устои на пожар известно време, преди пластмасата да започне да се топи. Каравана в такова състояние се превръща в огнен ад за нула време.
Нулевото време беше сега.
Когато разбеснелите се пламъци погълнаха цялата каравана, фигурите се обърнаха и се отдалечиха тичешком.
През гората и нататък.
Абас ел Фаси излезе от самолета. Коридорът към изхода беше претъпкан, а той - изморен. Главата го наболяваше от удара. На всичкото отгоре тялото му току-що бе изтърпяло поредния мъчителен полет.
Изключително тежък пристъп на изпотяване, съчетан с няколко неочаквани въздушни ями над Дания го бяха принудили да извади материалите изпод пуловера си и да ги прибере в найлонова торбичка. Сега я носеше в ръка. Синя найлонова торбичка. Иначе в тази посока нямаше друг багаж.
Нямаше навик да купува много неща.
Даде ножовете на двете момченца в Мал Паис.
В плексигласовия коридор между самолета и залата за пристигащи той извади мобилния си телефон и набра номера на Стилтон. Никакъв отговор.
В края на коридора го посрещнаха Лиса Хедквист и Босе Тюрен. Знаеше кои са. Заедно тримата влязоха в залата за пристигащи пътници. Лиса и Абас извадиха едновременно мобилните си телефони. Лиса се обади на Мете и каза, че всичко е под контрол. Излизат от летището.
- Къде да отидем?
Мете обмисли въпроса няколко секунди. Смяташе, че е разумно Стилтон да види уликите от Коста Рика. Те се отнасяха в голяма степен до убийството на Нордкостер - Абас й го бе съобщил накратко между двата полета. Полицейската централа не е добра идея, реши тя.
- Заведете го в апартамента му на Далагатан. Ще ви чакаме отпред,
Абас се обади на Оливия.
- Знаеш ли къде е Стилтон?
- В караваната.
- Не вдига телефона.
- Така ли? Но той е там! Обадих му се преди малко и беше там. Каза, че е изморен и ще поспи. Обеща обаче да не си изключва телефона. Може би е твърде изтощен да говори?