- Добре. Ще държим връзка.
Абас влезе в залата за пристигащи с Босе и Лиса от двете си страни. Тръгнаха право към изхода. Никой от тях не забеляза мъжа до стената, вперил очи в крупието от казино „Космопол“. К. Седович извади телефона си.
- Сам ли е? - попита Бертил Магнусон.
- Не. С мъж и жена е. Цивилно облекло.
Бертил премисли информацията. Дали Абас сс е запознал с тях в самолета? Или работят заедно? Цивилни полицаи?
- Проследи ги.
Оливия седеше в кухнята си и стискаше телефона. Защо Стилтон не бе отговорил на Абас? Каза й, че няма да си изключва мобилния. Би вдигнал, разбира се, ако беше видял, че го търси Абас. Вероятно все пак го е изключил. Обади му се. Никакъв отговор. Да не би картата му да се е изчерпала? Но дори да е така, би трябвало да може да приема обаждания. Не беше съвсем сигурна какви са правилата.
Въображението й се задейства.
Случило ли се е нещо? Да не би да са го пребили пак? Или е онази кучка Джаки Берилунд? Стилтон беше присъствал в стаята за разпити.
Оливия скочи.
Излезе на улицата твърде притеснена и взе решение.
Колата!
Втурна се към паркинга до блока и спря пред мустанга. Обзеха я смесени чувства. Не беше сядала в него от онзи ден с Елвис. Сега Елвис бе мъртъв, а колата - неприятна. Обичаше и двамата, но всичко се бе променило. Не бяха й отнели само Елвис и колата, а и част от баща й. Но сега ставаше дума за Стилтон. Ами ако нещо му се е случило! Оливия отключи вратата и седна зад волана. Пъхна ключа в стартера и го завъртя. Усети как цялото й тяло трепери. С усилие на волята подкара колата.
Имаше естествено обяснение защо Стилтон не отговаря. Мобилният му телефон лежеше като препечена пластмасова наденичка сред пепелта, останала от някогашната каравана на Вера Ларшон. В момента превърната в черна димяща купчина, заобиколена от пожарникари, навиващи маркучите си. Бяха облели с вода руините и се бяха погрижили пожарът да не обхване гората наоколо. И бяха оградили с лента района. Главно за да задържа любопитните местни настрана.
Същите любопитни местни, които си шушукаха, че грозната каравана вече я няма.
Оливия паркира колата си на известно разстояние. Изтича до място, където бяха отсекли няколко дървета, и си проправи ожесточено път до кордона. Там я спряха. Неколцина униформени полицаи не й позволиха да приближи повече.
Зад тях стояха двама цивилни инспектори: Рюне Форш и Яне Клинга, пристигнали току-що.
Двамата тъкмо бяха установили, че местопрестъплението, където бяха убили Вера Ларшон, вече не съществува,
- Някакви хулигани са се позабавлявали - отбеляза Форш, поставяйки Клинга пред дилема.
Кажеше ли, че Стилтон се е заселил в караваната, трябваше да обясни откъде знае. А не можеше да обясни.
Не и на Форш.
- Може би някой друг е дошъл да живее тук след нея -предположи той.
- Вероятно. Криминолозите ще ни кажат. Ако някой е бил вътре по време на пожара, едва ли ще успеем да го разпитаме. Нали?
- Да, но все пак трябва да...
- Има ли някого в караваната?
Каза го Оливия, която се бе промъкнала по-наблизо. Форш я погледна.
- Трябва ли да има?
- Да.
- Откъде знаеш?
- Познавам мъжа, който живееше тук.
- Кой е той?
- Казва се Том Стилтон.
Клинга веднага усети, че се е измъкнал от задънената улица. Форш обаче онемя. Стилтон? Живял е в тази каравана? Загинал ли е в пожара? Форш погледна към димящата купчина.
- Знаете ли дали е бил тук?
Клинга погледна към Оливия. Спомни си как преди два дни се бяха срещнали пред вратата на караваната. Момичето знаеше, че той познава Стилтон. Какво да каже?
- Не знам. Криминолозите трябва да претърсят останките, за да...
Оливия се извърна рязко и хукна към близкото дърво. Строполи се на земята, абсолютно разбита. Опита се да се убеди, че Стилтон не е бил в караваната. Не беше сигурно, че е бил тук. Точно тогава. Когато е започнала да гори.
Върна се в колата. Объркана, шокирана. Зад нея пожарните бавно се оттегляха, а любопитните зяпачи се разотиваха в различни посоки, бърборейки. Сякаш нищо не се е случило, помисли си тя. Извади с треперещи пръсти мобилния си телефон и набра номер. Отговори й Мортен. На дълги пресекулки тя се постара да му обясни какво е станало.
- Изгорял ли е в пожара?
- Не знам! Те не знаят. Там ли е Мете?
- Не.
- Помоли я да ми се обади.
- Оливия, трябва да...
Оливия прекъсна връзката и се обади на Абас.
Той отговори от полицейската кола без отличителни знаци, с която пътуваше от „Арланда“. Всъщност пълзеше. Камион беше свърнал настрани и бе успял да се забие в ограждението между лентите на шосето. В едната посока имаше сериозно задръстване. Тяхната посока. Не можеха да заобиколят местопроизшествието. Върволицата се движеше със скоростта на охлюв.