Същата важеше и за автомобила, който ги следеше.
Няколко коли зад тях.
Абас прибра телефона. Бил ли е Том в караваната? Затова ли не му отговаряше? Погледна през прозореца. Облачета мъгла се стелеха над обширните зелени поля. Така ли научаваш за нечия смърт, помисли си той.
В улично задръстване.
Оливия се върна вкъщи. Паркира колата и тръгна бавно към входа на сградата. Мозъкът й отказваше да мисли ясно. Да обработи новината. Не разбираше случилото се. Инстинктът й обаче продължаваше да действа - повече или по-малко. Набра кода на вратата и я отвори с известна предпазливост. Пред полицейската централа бе видяла погледа на Джаки Берилунд. И бе видяла опожарената каравана на Вера. Така ли си отмъщаваше Джаки за разпита?
Във фоайето не светеше, но Оливия знаеше точно къде се намира ключът за лампата. Можеше да го стигне, като придържа вратата отворена с крак. Пресегна се към ключалката и се сепна. С крайчеца на окото си зърна нещо. Изпищя в същия момент, в който натисна ключа. Светлината обля много окаяна фигура е обгоряла коса и дрехи и ръце с кървави драскотини.
- Том?
Стилтон я погледна и се закашля. Неудържимо. Оливия се втурна напред и го подпря да не падне. Изкачиха бавно стълбите и влязоха в апартамента. Стилтон се свлече на стол в кухнята. Оливия се обади на Абас. Те се бяха измъкнали от задръстването и наближаваха Свеаплан.
- При теб ли е той? - попита Абас.
- Да. Ще се обадиш ли на Мете? Не успях да се свържа с нея.
- Добре. Къде живееш?
Оливия сложи лепенки върху раните и драскотините. Отвори прозорец да проветри задушливата миризма на пушек и му предложи чаша кафе. Стилтон не продумваше. Оставяше я да прави каквото сметне за добре. Шокът още не бе напуснал тялото му. Знаеше колко близо е бил. Ако не бе успял да разбие задния прозорец с газовата бутилка, криминолозите сега щяха да събират останки от разкривен скелет в черна торба.
- Благодаря.
Вдигна чашата с кафе с треперещи ръце. Паника? Беше се уплашил до смърт. Нищо чудно, помисли си той. Затворен в горяща каравана. Но разбираше, че нещо друго е отключило паниката. Помнеше кристално ясно последните думи на майка си.
Оливия седна срещу него. Стилтон се разкашля пак.
- В караваната ли беше? - попита тя.
- Да.
- Но как успя...
- Остави!
Отново. Оливия свикваше лека-полека. Щом не иска, значи не иска. Инат, меко казано. Започваше да разбира Мариане Боглунд. Стилтон остави чашата върху масата и се облегна назад.
- Мислиш ли, че е Джаки Берилунд? - почуди се тя.
- Нямам представа.
Възможно е, помисли си той. Или са съвсем други хора, проследили го от „Сьодерхаларна“. Това обаче не влизаше в работата на Оливия. Когато се опомни, ще се обади на Яне Клинга. Засега остави кафето да успокои дишането му. Видя как Оливия го наблюдава-дискретно. Красиво момиче, каза си. Не беше му хрумвало преди.
- Влюбена ли си? - попита неочаквано той.
Въпросът изненада Оливия. Стилтон не бе проявявал никакъв интерес към личния й живот.
- Не.
- Аз също.
Той се усмихна. Оливия се усмихна в отговор. Внезапно мобилният й телефон звънна. Беше Улф Молин. От колежа.
- Ало?
- Как си? - попита той.
- Добре. Какво искаш?
- Татко ми се обади преди малко. Чул нещо за Том Стилтон. Интересуваше се от него, помниш ли?
- Да.
Оливия се обърна на другата страна. Стилтон я гледаше.
- Бил клошар.
- Така ли?
- Свърза ли се с него?
- Да.
- Клошар ли е?
- Бездомник.
- Има ли разлика?
- Ще ти се обадя по-късно. Имам гости.
- Добре. Обади ми се непременно. Чао.
Оливия прекъсна връзката. Стилтон разбра за кого се е отнасял разговорът. Сред познайниците на Оливия едва ли имаше много бездомници. Погледна я и тя срещна погледа му.
Нещо в очите му ненадейно й напомни за баща й. За снимката, която беше видяла у Вернемюрови в Стрьомстад. На Стилтон и Арне.
- Добре ли познаваше татко? - попита тя.
Стилтон сведе глава.
- Работехте ли заедно?
- Няколко години. Беше добър детектив.
Стилтон вдигна глава и погледна Оливия право в очите.
- Може ли да те питам нещо?
- Да.
- Защо избра случая в Нордкостер?
- Защото татко е участвал в разследването.
- Само затова?
- Да. Защо питаш?
Стилтон се позамисли. Отвори уста да отговори и в същия момент звънецът иззвъня. Оливия стана, отиде в коридора и отвори. Беше Абас. Носеше синя найлонова чанта. Оливия го подкани да влезе и тръгна към кухнята. Първо се сети за бъркотията. Да му се не види, не беше разтребвала апартамента от векове!